Битка при Варна: Разлика между версии

===Разположение на силите===

====Кръстоносци====

Късно на 9 ноември 60 000-на османска войска се приближава към Варна от запад. На върховен военен съвет, свикан от Хуняди, папският легат Юлиано Чезарини настоява за бързо отстъпление. Християните обаче се намират между [[Черно море]], [[Варненско езеро|Варненското езеро]], стръмните гористи склонове на [[Франгенско плато|Франгенското плато]] (356 м) и врага. Чезарини тогава предлага отбрана посредством военни фургони [[вагенбург]] на [[хусити]]те. Унгарските благородници, чешките, хърватските и босненските пълководци го подкрепят, но Владислав и Хуняди отхвърлят отбранителната стратегия. Хуняди заявява: „Да избягаме е невъзможно, да се предадем е немислимо. Нека се бием с храброст и да почетем оръжията си“. Владислав приема позицията му и му поверява командването.

 

На сутринта на 10 ноември Хуняди разгръща 20-30 000-та кръстоносна войска в дъга между Варненското езеро и Франгенското плато. Две [[хоругва (подразделение)|хоругви]] с 3500 членове на личната гвардия на краля от поляци и унгарци, унгарски наемници и частите на унгарските благородници заемат центъра. Влашката конница е вдясно от центъра в резерв. Десният фланг разположен по хълма към с. [[Каменар]] се състои от 6500 мъже в пет хоругви. [[Варадин]]ският епископ Ян Доминек е начело, а Чезарини командва хоругви от германци и босненци. Егерският епископ води собствена хоругва, а военният управител на [[Славония]] Франко Талоци командва хоругва от хървати. Левият фланг начисляващ 5000 мъже, разделени на 5 хоругви, е воден от [[Михал Шилаги]], девер на Хуняди, и се състои от трансилванците на Хуняди, българи, немски наемници и унгарци. Зад унгарците, близо до Черно море, са вагенбург, защитавани от 300-600 чешки и рутенски наемници под командването на [[хетман]] Чейка. Всеки фургон се заема от 7-10 войника и е въоръжен с [[бомбарда|бомбарди]].

 

Османският център е квадратна формация от 10 000 [[еничари]] и наборници от [[Румелия]], разположени около две тракийски погребални могили. Мурад се настанява на едната от тях, откъдето наблюдава и ръководи битката. Еничарите копаят окопи и издигат две огради. Зад тях е лагерът с палатки, продоволствие, каруци и камили. Дясното крило се състои от спахии от [[Анадол]]а под командването на [[Караджа паша]], а лявото крило - от спахиите от [[Румелия]] под командването на [[Шехабеддин паша]].{{hrf|Имбър|2000|193}} Зад първата линия има още 3000 спахии в резерв. На Франгенското плато са разположени еничарски стрелци и лека конница.

 

Битката започва с нападение на леката османска и арабска конница срещу хърватите на бан Талоци. Християните от лявото крило отвръщат с бомбарди и огнестрелни оръжия и нападението е отбито. Те се впускат в безредно преследване на турците и арабите, при което анадолската конница и араби на камили ги нападат от засада по фланга. Християнският десен фланг се опитва да отстъпи към крепостта [[Галата]] от другата страна на [[Варненски залив|Варненския залив]], но повечето от тях са убити в блатата около Варненското езеро и р. Девня, където загива и Чезарини. Само войниците на Талоци успяват да се спасят зад вагенбурга.