Разорението на тракийските българи през 1913 година: Разлика между версии

Разорението на тракийските българи през 1913 е геноцит и етническо прочистване на българското население в южната част на областта Тракия по време и скоро след Междусъюзническата война. Извършвано от Османската армия и турски башибузук, засегнатите области включват Източна Тракия и Източните Родопи (днес в Одрин, Kırklareli и Текирдаг провинциите в Турция, Западна Тракия в Гърция, както и югоизточната част на Българска Тракия). Тези събития са описани от български академик Любомир Милетич през 1918 година, а също и от Фондация Карнеги за международен мир в доклада си 1914 балканските войни. [1]Етническото прочистване е било насочено против 300 000 българи. [4] Убитите тракийски българи се оценяват да са 50 000-60 000, което е 20 % от българското население в Тракия, останалите християнски българи или умират или са прогонени. [2]▼

Когато военните действия между Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния срещу България са в пълен ход, Османската империя се възползваха от ситуацията, за да възстанови някои от неговите бивши владения в Тракия, включително Одрин. В началото на юли 1913 своите сили пресича българската граница в реда на Kıyıköy - Enez, уреден от Договора на Лондон през май 1913. Защото българските войски са били разпределени на фронта със Сърбия и Гърция, на османските армии страда не сражения и премества север и запад без тежки битки. По този начин реокупираните територии са били дадени обратно към Османската империя от Договора на Константинопол, подписана на 16 септември. Въпреки това на масово изтребление и етническо прочистване продължават в области, възвърнати от османци, дори и след тази дата. Скоро след края на военните действия Милетич интервюира стотици бежанци от тези области, сам пътувал в местата, където тези трагични събития се случват и систематично и детайлно описва жестокостите. Цялата общност на тракийските българи е унищожена.▼