Разлика между версии на „Котка на Шрьодингер“

м
→‎Копенхагенска интерпретация: ; форматиране: 4x кавички, 2x тире, 2 интервала, заглавие-стил, нов ред (ползвайки Advisor)
м (Removing Link FA template (handled by wikidata) - The interwiki article is not featured)
м (→‎Копенхагенска интерпретация: ; форматиране: 4x кавички, 2x тире, 2 интервала, заглавие-стил, нов ред (ползвайки Advisor))
Оригиналната статия е публикувана в Naturwissenschaften («Природни науки») през 1935 година: E. Schrödinger: «Die gegenwärtige Situation in der Quantenmechanik» («Днешното състояние на квантовата механика»), Naturwissenschaften, 48, 807, 49, 823, 50, 844 (November 1935). Целта на статията е било обсъждане на [[Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен|парадокса на АПР]], публикуван от [[Айнщайн]], Подолски и Розен по-рано същата година. Освен, че ни запознава с котката, в тази статия Шрьодингер въвежда и термина «[[Квантово преплитане|преплитане]]» (На немски: Verschränkung, на английски: entanglement).
 
== Копенхагенска интерпретация ==
В [[Копенхагенска интерпретация|копенхагенската интерпретация]] системата престава да бъде смесване на състояния и избира едно от тях в момента, в който се извърши [[наблюдение]]. Експериментът с котката показва, че при тази интерпретация природата на самото наблюдение – [[Измерване в квантовата механика|измерване]] – е недостатъчно определена. Някои приемат, че опитът говори за това, че до момента в който кутията е затворена, системата се намира едновременно в двете състояния, в [[Суперпозиция|суперпозиция]] на състоянията «разпаднало„разпаднало се ядро, мъртва котка»котка“ и «не„не-разпаднало се ядро, жива котка»котка“, а когато кутията бъде отворена, точно тогава се случва колапс на вълновата функция до едно от състоянията. Други интуитивно усещат, че «наблюдение»„наблюдение“ се случва, когато частица от ядрото попадне в детектор; все пак (и това е ключов момент от мисловния експеримент), в копенхагенската интерпретация няма точно правило, което да казва кога това се случва, и затова тази интерпретация на квантовата механика е непълна до момента в който в нея не бъде въведено такова правило, и не е обяснена възможността за въвеждането му. Точно е правилото, че случайност се появява в тази точка, където за първи път се използва класическо приближение.
 
По този начин, може да се придържаме към следното правило: В макроскопични системи не наблюдаваме квантови ефекти (освен явленията [[свръхтечливостсвръхфлуидност]] и [[свръхпроводимост]]); затова, ако наложим макроскопична вълнова функция на квантово състояние, от наблюдения знаем, че ще разрушим суперпозицията. И въпреки, че не е съвсем ясно, какво определя даден обект като "макроскопичен"„макроскопичен“, за котката сме напълно уверени, че е макроскопична. Така копенхагенската интерпретация ''не'' предрича, че котката съществува в наложено състояние на жива и мъртва, докато някой не отвори кутията.
В [[Копенхагенска интерпретация|копенхагенската интерпретация]] системата престава да бъде смесване на състояния и избира едно от тях в момента, в който се извърши [[наблюдение]]. Експериментът с котката показва, че при тази интерпретация природата на самото наблюдение — [[Измерване в квантовата механика|измерване]] — е недостатъчно определена. Някои приемат, че опитът говори за това, че до момента в който кутията е затворена, системата се намира едновременно в двете състояния, в [[Суперпозиция|суперпозиция]] на състоянията «разпаднало се ядро, мъртва котка» и «не-разпаднало се ядро, жива котка», а когато кутията бъде отворена, точно тогава се случва колапс на вълновата функция до едно от състоянията. Други интуитивно усещат, че «наблюдение» се случва, когато частица от ядрото попадне в детектор; все пак (и това е ключов момент от мисловния експеримент), в копенхагенската интерпретация няма точно правило, което да казва кога това се случва, и затова тази интерпретация на квантовата механика е непълна до момента в който в нея не бъде въведено такова правило, и не е обяснена възможността за въвеждането му. Точно е правилото, че случайност се появява в тази точка, където за първи път се използва класическо приближение.
 
По този начин, може да се придържаме към следното правило: В макроскопични системи не наблюдаваме квантови ефекти (освен явленията [[свръхтечливост]] и [[свръхпроводимост]]); затова, ако наложим макроскопична вълнова функция на квантово състояние, от наблюдения знаем, че ще разрушим суперпозицията. И въпреки, че не е съвсем ясно, какво определя даден обект като "макроскопичен", за котката сме напълно уверени, че е макроскопична. Така копенхагенската интерпретация ''не'' предрича, че котката съществува в наложено състояние на жива и мъртва, докато някой не отвори кутията.
 
==Интерпретация на Еверет за паралелните светове и съвместните истории==