Класическа физика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
[[File:Modernphysicsfields.svg|thumb|350п|Области на модерната физика]]
'''Класическа физика''' означава научните теории във [[физика]]та, предшестващи по-съвременните, по-пълни и по-широко приложими теории, предмет на [[Модерна физика|модерната физика]].
Ред 22:
Ако разглеждаме класическата физика като ''нерелативистка'' физика, то предсказанията на ''релативистката'' физика ([[Специална теория на относителността|специалната]] и [[Обща теория на относителността|общата]] теория на относителността) значително се отличават от тези на класическите теории, особено що се отнася до течението на времето, геометрията на пространството, движението на телата при свободно падане и разпространението на светлината. Исторически поведението на светлината е съгласувано с класическата механика като се е предполагало съществуването на стационарна преносна среда за нейното разпространение – етер, чието съществуване по-късно е опровергано с [[Опит на Майкелсън-Морли|опита на Майкелсън-Морли]].
В математическо отношение уравненията на класическата физика са тези, в които не фигурира [[Константа на Планк|константата на Планк]]. Според [[принцип за съответствие|принципа за съответствие]] и [[Теорема на Еренфест|теоремата на Еренфест]], изведени в квантовата механика, с увеличаване на размерите или масата на системата започват да важат законите на класическата механика с някои изключения (например [[свръхфлуидност]]). Затова обикновено квантовомеханичните явления могат да се пренебрегнат в ежедневните дейности и е достатъчно класическото описание. Въпреки това една от най-бързо развиващи се области на научни изследвания във физиката е т.нар. [[декохерентност]] – процес на нарушаване на [[кохерентност]]та
== Компютърно моделиране и изчисления на ръка ==
[[File:The two physic theories without refutation at the moment.jpg|thumb|350px|
Докато създателите на уравненията на класическата физика са имали на разположение за решаването им само изчисления на ръка, то съвременните компютри са в състояние да извършват милиони аритметични операции за кратко време и да решават сложни задачи и [[диференциални уравнения]], включително и чрез методи на [[математическо моделиране]]. Физическата картината на света не би била ясна без отчитане на квантовата и релативистката теории, а за решаване на техните уравнения методът на моделиране с помощта на компютри няма алтернатива. При този метод е възможно да се въведе подходящ критерий за избор коя теория да се използва – класическата или модерната – когато се описва поведението на обекта. Учените могат да приложат класически модел като първо приближение, а за по-точен резултат да го пренебрегнат и да продължат изчисленията с отчитане на съответните ефекти. Например при ниска енергия е приложима квантовата теория, а при висока енергия – теорията на относителността<ref name="zurek03">Wojciech H. Zurek, Decoherence, einselection, and the quantum origins of the classical, Reviews of Modern Physics 2003, 75, 715 or http://arxiv.org/abs/quant-ph/0105127/</ref><ref name="zurek91">[[Wojciech H. Zurek]], Decoherence and the transition from quantum to classical, ''Physics Today'', 44, pp 36 – 44 (1991)</ref><ref name=Zurek02>Wojciech H. Zurek: ''Decoherence and the Transition from Quantum to Classical—Revisited'' [http://arxiv.org/pdf/quant-ph/0306072 Los Alamos Science Number 27 2002]</ref>
== Източници ==
<references />
{{превод от|en|Classical physics|729277871}}
[[Категория:Физика]]
| |||