Пиер-Шарл Вилньов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rama (беседа | приноси)
Replacing wrongly labelled portrait of Gerhard von Scharnhorst with profile of Villeneuve
м форматиране: 2 интервала, А|АБ, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
Ред 5:
|описание =
|прякор =
|място на раждане = [[31 декември]] [[1763]] г.<br/>[[Валенсол]], [[Франция]]
|място на смърт = [[22 април]] [[1806]] г.<br/>[[Рен]], [[Франция]]
|преданост =
|въоръжени сили =
Ред 25:
Роден е през [[1763]] г., още от [[1778]] г. започва да служи в морската гвардия. Участва в бойните действия във френските колонии в [[Южна Америка|Южна]] и [[Северна Америка]]. От [[1786]] г. служи във флота на Франция, разположен в [[Средиземно море]]. След революцията става капитан на [[кораб]], но е свален след репресии заради дворянския си произход.
 
През [[1795]] г. служи в морската гвардия в град [[Тулон]]. Взема участие в [[Египет|египетския]] поход на [[Наполеон I Бонапарт]], където в [[Битка при Абукир (1798)|битката при [[Абукир]] проявява пълна пасивност, заменя загиналия адмирал Франсоа Пол Брюесде на поста командващ флота. Отвежда остатъка от флота на остров [[Малта]], където се предава на [[Англия|англичаните]].
[[Картинка:The Battle of Trafalgar by William Clarkson Stanfield.jpg|ляво|мини|300п|„Битката при Трафалгар“, худ. Уилям Станфийлд]]
 
От [[1804]] г. е контра-адмирал. През [[1805]] г. става командващ на флота, като съвместно с [[Испания|испанския]] адмирал [[Фредерико Гравина]] и неговата [[Кадис]]ка [[ескадра]], провежда лъжлива маневра, за нахлуване на [[Британски острови|Британските острови]]. В процеса на осъществяване на този план, прави поход към [[Кариби|Карибите]]те. По време на обратния път към [[Европа]] влиза в сражение с английска ескадра при нос Финистере, в която проявява неспособност и пасивност, губейки доверието на съюзниците, заради отказа му да освободи заловените от англичаните испански кораби. По-късно, въпреки заповедта на Наполеон да навлезе в [[Ла Манш]]а за продължението на плана, завива на юг и закотвя корабите в Кадис. Без видими причини престоява там 2 месеца, позволявайки на англичаните да прехвърлят подкрепления и да блокират водената от него ескадра, проваляйки плана на Наполеон.
 
Разбирайки ужасното състояние на ескадрата, в която екипажът е намалял драстично, а корабите са в много лошо състояние, Вилньов не пожелава да навлиза в открито море при опасността от стълкновение с блокиращите го английски сили под командването на адмирал [[Хорацио Нелсън]] и игнорира заповедите на Наполеон да навлезе в [[Средиземно море]]. Все пак през октомври, разбирайки, че за негов заместник е изпратен адмирал Росили, извежда ескадрата от Кадис, водейки я на явна гибел.
Ред 34:
При нос [[Трафалгар]] той започва [[Битка при Трафалгар|сражение]] с ескадрата на адмирал Нелсън, в която е разбит, попада в плен и остава в Англия. През 1805 г. се завръща във Франция. Опитва се да се върне в армията, но не е приет.
 
Напълно деморализиран и боейки се от гнева на Наполеон за провала на експедицията към Англия и загубата на флота, завършва живота си със самоубийство. То е подлагано многократно на съмнение в следващите години, най-вече поради факта, че адмиралът се самоубива, нанасяйки си 6 удара с нож - – 5 в дробовете и 1 в сърцето.
 
== Източници ==
Ред 41:
 
{{commonscat|Pierre Charles Silvestre de Villeneuve}}
 
== Външни препратки ==
* [http://perso.wanadoo.fr/marine-imperiale/amiraux/villeneuve.htm Pierre Charles Sylvestre de Villeneuve (на френски език)]