Дамян Български: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м вследствие се пише слято
Mpb eu (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 14:
}}
 
'''Дамян''' е български патриарх от епохата на [[Първа българска държава|Първата българска държава]]. Архиерейството му обхваща значителен период от няколко десетилетия, който най-общо попада в средата и втората половина на Х век. Известните факти около личността на Дамян са нищожно малко. Поради това съществуват многобройни и доста противоречиви хипотези, свързани както с личността на този висш духовник, така и с времето, мястото и обхвата на неговото светителство, което се предполага че завършва в [[София|Средец]].
 
== Патриарх Дамян в Дюканжовия списък на българските архиепископи ==
Ред 22:
Дамян е посочен като петия духовен водач на българите. Текстът за него е изключително кратък и гласи: "''Дамян'' (който светителствал) ''в Доростол, а сега Дриста. При него и България бе почетена за автокефална. Той по заповед на император Романа Лакапина се провъзгласи за патриарх от императорския съвет, а после биде низведен от Йоана Цимисхия''."
 
След учените се е наложило мнението, че от патриарх Дамян нататък Дюканжовият списък в повече или по-голяма степен става обективен и съобщава за личности, които действително са български йерарси. Това го превръща в основен извор за Българска църква от края на Х и нач. на XI век. Сведенията за патриарх Дамян и неговите наследници са от изключително значение, тъй като позволяват да се проследи съдбата на църквата след 971 г., когато византийският [[император]] [[византийски императори|Йоан I Цимисхий]] завладява източната част от България и поставя началото на един болезнен и кървав период от историята ни, често наричан Залеза на Първата българска държава. Списъкът свидетелства, че тогава духовното средище на българите постепенно се придвижва на Югоизапад и се намира в няколко български града само[[София|Средец]], временно[[Воден]], [[Мъгленска убежищекрепост|Мъглен]], [[Преспа (град)|Преспа]], преди да се установи в окончателно в [[Охрид]]. Документът продължава с:
 
* Герман, наричан и Гаврил, (светителствал) във [[Воден]] и [[Преспа]].