Разлика между версии на „Беласишка битка“

редакция без резюме
{{Б-В войни Самуил}}
{{шаблон:Кампания инфо Българо-византийски войни}}
'''Бела̀сишката битка''', известна още като '''битката при Беласица''', '''битката при Ключ''' или '''битката при Клидион''' (на [[гръцки]]: ''Μάχη του Κλειδίου''), се състои на [[29 юли]] [[1014]] г. в хода на [[българо-византийски войни|българо-византийските войни]] от времето на цар [[Самуил]]. Тя е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император [[Василий II Българоубиец]], продължил десетилетия в края на Х и началото на XI век.
 
В началото на този двубой [[Самуил]] има превес, но от [[1001]] г. насетне, когато [[Византия]] се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с [[араби]]те, [[българи]]те започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на държавата. При поредния си поход през лятото на [[1014]] г. Василий II е спрян пред едно от тези укрепления – [[Самуилова крепост (Ключ)|крепостта-дема]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html ''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 692 и бел. 54.] (изд. София 1971)</ref>, издигната от Самуил в Ключката клисура (на гръцки: ''Κλειδίον'', ''Клидион'') между планините [[Беласица]] и [[Огражден]], край днешното село [[Ключ (село)|Ключ]].
 
Българските войски отбиват многократните опити на византийците да превземат преградата с фронтално нападение, но на 29 юли са нападнати внезапно в гръб от отряда на [[Никифор Ксифий]], който успява да обходи позициите им по планински пътеки. Битката завършва с тежко поражение на българите. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно „Българоубиец“. Цар Самуил избягва гибелта в самата битка, но умира два месеца по-късно – на [[6 октомври]] [[1014]] г., след като получава сърдечен пристъп при вида на ослепените си бойци.
==Начало на войната през 1014 г.==
Цар Самуил се подготвя да даде отпор на византийците през 1014 г. Решението да поеме риска за открит сблъсък с мощната византийска армия е продиктувано от обстоятелството, че военните поражения водят не само до разорение на България, но отслабват авторитета на владетеля сред подчинените му местни велможи. Така през 1005 г. управниците на [[Драч]] – ключово пристанище, разположено на [[Адриатическо море]] – го предават на Василий II<ref>''Острогорски'', История на византийската държава, с. 404 – 405</ref>. Девет години по-късно, непосредствено преди решителния сблъсък с византийците, Самуил събира значителна войска. Според един от историческите извори, ''Продължителя на Георги Монах'', тя възлиза на 360 000 души<ref>[http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_VI/GIBI_VI.djvu Гръцки извори за българската история, том VI], с. 155 (взето на 29.1.2008)</ref>. Тези данни са несъмнено преувеличени, а реалната численост на българската войска е поне десет пъти по-малка, при условие че към редовните отряди са били прибавени и местни опълчения от страната<ref>''Николов'', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 131. ''Г. Николов'' изчислява броя на цялата българска войска – основната армия и местните отряди – на максимум 45 000 души.</ref>. За своя отбранителна база българският предводител избира [[Струмица]] – по това време силна крепост, разположена на пътен възел от [[Солун]] и [[Тракия]] към горното поречие на [[Вардар]] на север и Охрид на запад<ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 731 – 732, 736</ref>. Планинските проходи и просеките на юг и изток от нея са пресечени със система от землени валове и стени, които подсилват допълнително труднодостъпността на местния релеф и са подсигурени от стражи.<ref>''Николов'', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 179 – 180</ref><ref>Описание на преградата, издигната от Самуил между Беласица и Огражден – [http://logos.uni-plovdiv.bg/GetResource?id=161 Г. Митрев, ''Самуиловата крепост-дема и битката от 1014 г.''], стр. 76 – 79, в: сп. Македонски преглед, 1993, кн. 2 (взето на 29.1.2008)</ref>
 
* [http://www.promacedonia.org/en/sr/sr_map.htm '''Карта на Първото българско царство''']<ref>Картата е от изданието ''Runciman'', Steven, A history of the First Bulgarian Empire, (G. Bell & Sons, London 1930), изтеглено от интернет-страницата [http://www.promacedonia.org/en/index.html Books about Macedonia] на 17 ноември 2007 г.</ref> (на английски език, държавните граници са от 900 г.)
 
Стратегическият замисъл на Самуил проличава в края на юни 1014 г., когато Василий II потегля срещу българите. От [[Гюмюрджина|Мосинопол]], [[Беломорска Тракия]], императорът преминава през [[Сяр]] и повежда армията си през [[Рупелски пролом|Рупелския пролом]], а оттам – на запад по долината на река [[Струмешница (река)|Струмешница]]<ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 732</ref>, както Самуил е предвидил<ref name="skylitzes66">''Скилица'', „История“, в: ''Подбрани извори'', т. II, с. 66</ref>. В местността ''Куфалница'' недалеч от днешното село Ключ, където реката прави завой, а планините Беласица и Огражден се сближават<ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 731; ''Николов'', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 180</ref>, Василий се натъква на „много широка стена“<ref name="skylitzes66" /> – едно от укрепленията, издигнати от българите.<ref>Според някои гръцки историци сблъсъкът между войските на Василий II и Самуил става в [[Рупелски пролом|Рупелския пролом]]. Поради преобладаващото мнение в Гърция, че Ключката клисура е Рупелският пролом, попадналото в 1913 година в Гърция село [[Рупел]] в 1926 година е прекръстено на Клидион, днес Клиди.</ref> Опитът да превземе стената ходом завършва с несполука заради смелия отпор на защитниците<ref name="skylitzes66" />.
Според едно предположение, основано на несигурни данни, по време на тези събития цар Самуил е край Струмица. За да предотврати гибелта на стражата в Ключката клисура, той излиза с наличните си сили от крепостта и се сблъсква с победоносните византийци недалеч от мястото на пробива. В завързалата се битка българите търпят ново поражение<ref name="cholpanov55">''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 55</ref>.<ref>Тази възстановка на събитията се прави по местно народно предание и известие от Продължителя на Георги Монах. Подкрепят я ''В. Златарски'' (История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 736 – 737) и ''Г. Митрев'' ([http://old.uni-plovdiv.bg/logos/GetResource?id=161 Самуиловата крепост-дема и битката от 1014 г.], стр. 84, в: сп. Македонски преглед, 1993, кн. 2, взето на 29.1.2008).</ref> В резултат на пробива на стената при Ключ и последвалия неуспешен опит за запушването му падат убити мнозина българи, а още повече, по думите на Скилица, попадат в плен<ref>[http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_VI/GIBI_VI.djvu Гръцки извори за българската история, том VI], с. 284 (взето на 29.1.2008)</ref>. Цар Самуил е спасен от същата участ, благодарение на храбростта на сина си [[Гаврил Радомир]], който отблъсква напиращите врагове и отвежда баща си в безопасност в крепостта [[Прилеп (град)|Прилеп]] оттатък река Вардар<ref name="skylitzes66" />.
 
==Непосредствени и дългосрочни последици==
== Последици ==
[[File:Samouil's fortress 2011, 02.JPG|250px|thumb|Паметникът на цар Самуил в националния парк-музей [[Самуилова крепост (Ключ)|Самуилова крепост]] при [[Ключ (село)|Ключ]]]]
 
Въпреки тежкото си поражение българите задържат крепостта Струмица в свои ръце. Василий II решава да се оттегли на своя територия. За да отвори пътя си към Солун, императорът изпраща солунския дук Теофилакт Вотаниат да разчисти преградите, поставени от Самуил южно от Струмица. Някъде там, вероятно в теснините между планините Беласица и [[Плавуш]], български стражи, предвождани от Гаврил Радомир, нападат от засада и разгромяват Вотаниат, който пада убит<ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 738</ref><ref>''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 55 – 56</ref>. Този неуспех принуждава Василий II да промени плановете си и да отстъпи обратно по долината на Струмешница. След като успява да подчини без бой крепостта [[Мелник]], той се оттегля обратно на изходния си пункт от началото на похода<ref name="pirivatric137">''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 137</ref>.<ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 740</ref> За да отмъсти за Вотаниат и да прекърши българската съпротива<ref>''Гюзелев'', Кратка история на България, с. 74</ref>, или пък за да накаже «бунтовниците», за каквито счита българските войници<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 178. ''С. Пириватрич'' посочва, че ослепяването е традиционно наказание във Византия за бунт срещу законния владетел.</ref>, Василий II заповядва да бъдат ослепени пленниците и ги изпраща при Самуил, като на всеки сто оставя един едноок за водач.<ref>Според ''Скилица'' броят на ослепените е 15 000 (''Подбрани извори'', т. II, с. 66), а друг византийски автор, ''Кекавмен'', твърди за 14 000 пленници, без да споменава за осакатявания (''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 166). ''Златарски'' (История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 739) и други изследователи смятат тази бройка за преувеличена. Според добавките към български превод от XIV в. на ''Хрониката на Константин Манаси'', цитирани от ''Пл. Павлов'' (Залезът на Първото българско царство, с. 50), пленниците наброяват 8 000.</ref>
 
Допринасяйки за падането на България под византийска власт, Беласишката битка се отразява и върху съдбата на [[сърби]]те и [[хървати]]те, които са принудени да признаят върховенството на византийския император след 1018 г.<ref>''Stephenson'', P., The Balkan Frontier in the Year 1000, pp. 123 – 124 (в: ''Magdalino'', P., Byzantium in the Year 1000, Brill 2003, ISBN 9004120971); ''Острогорски'', История на византийската държава, с. 408; ''Мутафчиев'', Лекции по история на Византия, т. II, с. 280; ''Ćirković'', Sima, [http://www.montenegrina.net/pages/pages1/istorija/duklja/doseljavanje_slovena_i_dukljanska_drzava.htm ''Doseljavanje slovena i dukljanska država'']</ref><ref>Хърватия не е завоювана от Византия, но се признава за неин васал – вж. ''Матанов'', Христо, Средновековните Балкани. Исторически очерци, изд. „Парадигма“, София 2002, ISBN 954-9536-61-0, с. 150</ref> Византийската империя възстановява границите си от Дунава до [[Пелопонес]] и от [[Черно море|Черно]] до Адриатическо море<ref>''Vasiliev'', A., History of the Byzantine empire, 6. The Macedonian epoch (867 – 1081), [http://www.intratext.com/IXT/ENG0832/_P14.HTM Relations of the Byzantine Empire with the Bulgarians and Magyars], изтеглено на 20 ноември 2007 г. (на руски: ''Васильев'', А. А., „История Византийской империи“, [http://gumilevica.kulichki.net/VAA/vaa1.htm том 1], [http://gumilevica.kulichki.net/VAA/vaa161.htm#vaa161para03 Взаимоотношения Византийской империи с болгарами и мадьярами], изтеглено на 10.12.2007 г.)</ref> (вж. [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000048/map001.shtml карта на Византийската империя през 1025 г.]<ref>''Сказкин'', С. Д. (ред.), [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000048/index.shtml История Византии, т. 2], Москва 1967 – изтеглено от библиотеката на сайта Historic.Ru на 10.12.2007</ref>).
 
==Външни препратки==
* [http://www.segabg.com/article.php?id=711270 В Беласишката битка крайната победа е за българската войска]
* [http://pressadaily.bg/publication/26235-И-в-реките-потекла-кръв/ И в реките потекла кръв]
* [http://ald-bg.narod.ru/materiali/Battle/06_belasiza/06_belasiza.htm „Материали по история“ – „Битката при Беласица – 1014 г.“]
 
==Използвана литература==
*'''Мутафчиев''', Петър, ''Книга за българите'', Издателство на БАН, София 1992, ISBN 954-430-128-3
*'''Мутафчиев''', Петър, ''Лекции по история на Византия'', том II, Изд. „Анубис“, София 1995, ISBN 954-426-063-3 (т. 2)
*'''Гюзелев''', Васил, България от втората четвърт на Х до началото на XI век, в: Димитров, Илчо (ред.), ''Кратка история на България'', изд. „Наука и изкуство“, София 1983
*'''Божилов''', Иван, ''Цар Симеон Велики (893 – 927): Златният век на Средновековна България'', Изд. на Отечествения фронт, София 1983
*'''Иванов''', Йордан. ''Беласицката битка, 29 юли 1014 г.'', – Известия на Българското историческо дружество, 1911, кн. З.
*'''Пириватрич''', Сърджан, ''Самуиловата държава. Обхват и характер'', Изд. група „АГАТА-А“, София 2000, ISBN 954-540-020-X
* '''Подбрани извори за българската история''', Том II: Българските държави и българите през Средновековието, Изд. „ТАНГРА ТанНакРа ИК“, София 2004, ISBN 954-9942-40-6
*'''Ангелов''', Димитър, и Борис '''Чолпанов''', ''Българска военна история през средновековието (Х-XV век)'', Издателство на Българската академия на науките, София 1994, ISBN 954-430-200-X
*'''Николов''', Георги, ''Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.)'', Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7
*'''Острогорски''', Георгий, ''История на византийската държава'', София 1998, ISBN 954-8079-92-5
*'''Златарски''', Васил, ''История на българската държава през средните векове'', том 1, част 2, Академично издателство „Марин Дринов“, София 1994, ISBN 954-430-299-9 (същото съчинение, изд. Наука и изкуство, София 1971, в [http://www.promacedonia.org/vz1b/index.html електронен вид], взето от сайта [http://www.promacedonia.org/index.html „Книги за Македония“] на 29.1.2008)
*'''Павлов''', Пламен, ''Залезът на Първото българско царство (1015 – 1018)'', Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“, София 1999, ISBN 954-430-630-7
*'''Митрев''', Георги, [http://www.uni-plovdiv.bg/logos/GetResource?id=161 ''Самуиловата крепост-дема и битката от 1014 г.''], в: сп. Македонски преглед, 1993, кн. 2, с. 75 – 88 (взето на 29.1.2008)
*'''Ćirković''', Sima, [http://www.montenegrina.net/pages/pages1/istorija/duklja/doseljavanje_slovena_i_dukljanska_drzava.htm ''Doseljavanje slovena i dukljanska država''], изтеглено от [http://www.montenegrina.net/index.html ''Montenegrina digitalna biblioteka crnogorske kulture''] на 20 ноември 2007 г.
*'''Holmes''', Catherine, [http://www.roman-emperors.org/basilii.htm ''Basil II (A.D. 976 – 1025)''], публ. в: [http://www.roman-emperors.org/impindex.htm De Imperatoribus Romanis], An Online Encyclopedia of Roman Emperors, изтеглено на 16 ноември 2007 г.
*'''Vasiliev''', А., [http://www.intratext.com/IXT/ENG0832/_INDEX.HTM ''History of the Byzantine empire''], изтеглено на 20 ноември [[2007]] г.
 
==Бележки==
* Трудът на ''В. Златарски'' „История на българската държава през средните векове“ е цитиран по изданието от 1994 г., освен ако не е посочено иначе.
{{бел2}}
 
{{Портал Македония}}
 
{{Портал Военна история на България}}
[[Категория:Сражения по време на Първата българска държава]]
[[Категория:Българо-византийски битки]]
[[Категория:История на община Петрич]]