Харолд Годуинсън: Разлика между версии

 

== Могъщ благородник ==

 

Харолд си спечелва слава в поредица от походи срещу владетеля на кралство [[Гуинед]] [[Груфид ап Лиуелин]], който е завладял по-голямата част от [[Уелс]]. Конфликтът завършва с поражението и смъртта на Груфид (убит от собствените си хора) през 1063 г. През 1064 г. Харолд претърпява корабокрушение и излиза на брега на Понтио (тогавашна провинция в северна Франция). Според нормански източници пътуването му е целяло да предаде на Уилям предложение от крал Едуард за трона. Друго обяснение е, че Харолд е търсил освобождението на членове на семейството си, държани като заложници от времето на изгнанието на баща му през 1051 г. Друга версия е, че е бил на път да се срещне със свои съюзници. Според норманите, той е бил отнесен от вятъра извън курса си и е бил пленен от граф Ги I де Понтио. Скоро пристига Уилям Нормандски и нарежда на Ги да му предаде Харолд. Източник на тази информация са писанията на Гийом де Поатие, чиято истинност е поставена под съмнение. Харолд придружава Уилям в битка срещу херцогът на [[Бретан]] [[Конан II]]. Докато преминава в Бретан покрай укрепеното абатство [[Мон Сен Мишел]] Харолд спасява двама от войниците на Уилям от плаващи пясъци. Те гонят Конан от Дол де Бретан през [[Рен]] до Динан, където той предава ключовете на крепостта под заплаха с върха на копие. Уилям подарява на Харолд оръжия и го удостоява с рицарско звание. Гобленът от Байо и други нормански източници твърдят, че Харолд тогава се е заклел пред свети мощи да подкрепя претенцията на Уилям към английския престол. Летописецът [[Ордерик Виталис]]<ref>Orderic Vitalis. Historia Ecclesiastica.</ref> пише: „Този англичанин беше много висок и хубав, забележителен с физическата си сила, смелостта и красноречието си, уместните му шеги и храбри деяния. Но какво са тези дарби без чест, която е коренът на всичко добро?“