Харолд Годуинсън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 37:
Поради несправедливо удвояване на данъците от Тостиг Годуинсън, което заплашва да хвърли Англия в гражданска война Харолд подкрепя бунтовници от [[Нортъмбрия]] срещу него и го заменя с графа на Нортъмбрия [[Моркар]]. Това укрепва позицията му като наследник на Едуард, но разделя собственото му семейство, като брат му Тостиг се съюзява с краля на Норвегия Харалд Хардрада.
Когато Едуард Изповедник умира на 4 януари 1066 г. Едгар Етелинг е считан за твърде млад за крал. Едуард Изповедникът посочва към Харолд на смъртното си легло. Това е възприето от другите благородници като знак за избор на наследник от страна на Едуард. На 5 януари събранието на водещите благородници [[витенагемот]] одобрява коронацията му, която се състои на следващия ден. Това е първата коронация в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]]. Щом научава за коронацията на Харолд, Уилям Нормандски започва планове за нашествие в Англия и строежа на 700 кораба в Див-сюр-Мер на брега на [[Нормандия]]. Първоначално Уилям не получава подкрепа за похода си, но след като твърди, че Харолд му се е заклел във вярност след корабокрушението си при Понтио получава благословията на църквата и благородници се стичат към неговата кауза. Харолд събира войските си на [[остров Уайт]], но поради неблагоприятни ветрове флотът на Уилям остава на норманския бряг. С провизиите на изчерпване, Харолд разпуска армията си на 8 септември и се връща в [[Лондон]]. В същия ден [[Харалд Хардрада]], също претендент за английския трон, се присъединява към Тостиг и акостира с флота си до устието на р. [[Тайн]].
=== Битка при Стамфорд Бридж ===
В битката при Фулфърд близо до [[Йорк]] на 20 септември Харалд и Тостиг побеждават графовете Едуин от Мърсия и Моркар от Нортъмбрия. Харолд Годуинсън повежда армията си в ускорен марш на север и за 4 дни прекосява разстоянието и изненадва Хардрада. В [[битка при Стамфорд Бридж|битката при Стамфорд Бридж]] на 25 септември Хардрада и Тостиг са убити, а армията им е разгромена. Според исландският летописец [[Снори Стурлусон]] (1178-1241) преди битката английски ездач се приближава до Хардрада и Тостиг и предлага на Тостиг графската му титла, ако се отвърне от Хардрада. Когато Тостиг пита какво ще получи Хардрада, отговорът е, че ще получи седем фута земя (2.1 м), защото е по-висок от други люде. Харалд Хардрада е впечатлен от ездача и пита Тостиг за името му. Отговорът на Тостиг е, че ездачът е бил Харолд Годуинсън.<ref>Sturluson, Snorri (1966). King Harald's Saga. Baltimore, Maryland: Penguin Books, стр. 149.</ref>
=== Битка при Хейстингс ===
На 12 септември Уилям отплава за Англия.
▲На 12 септември Уилям отплава за Англия.<ref>Според историците забавянето му може да се дължи на получена информация за плановете на Хардрада и желанието му да се възползва от случая.</ref> Няколко кораба обаче потъват в бурното море и той се връща да изчака лошото време в Сен-Валери-сюр-Сом. На 27 септември норманската флота най-сетне се отправя към Англия и акостира на следващия ден с около 7000 мъже в Певънси на брега на източен [[Съсекс]]. Харолд сега е принуден да заповяда на армията си да измине 386 км на юг, за да пресрещне Уилям. Харолд разполага армията си зад набързо направени насипни укрепления при Хейстингс. Двете армии се сблъскват [[битка при Хейстингс|близо до Хейстингс]] на [[14 октомври]]. След деветчасов тежък бой и близо до победата, Харолд е убит, а армията му разгромена. Братята му Гирт и Леофуин също загиват в битката. Според преданието Харолд е убит със стрела в окото, но не е ясно дали тази сцена (над която е изписано името му) от [[гоблен от Байо|гоблена от Байо]] изобразява Харолд и дали фигурата на стъпкван от коне човек не е всъщност на Харолд. Съпругата му '''Едит Суанек'''<ref>Edith Swan-neck или Лебедовата шия.</ref> е извикана, за да идентифицира тялото, което тя прави по белег, известен само на нея. Тялото на Харолд е погребано в каменен гроб с изглед към брега, а подобаващи погребални ритуали са извършени едва по-късно в църквата Свети Кръст в Уолтъм, която той възстановил през 1060 г.
== Бракове и деца ==
| |||