Стефан Вълдобрев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ново 2016
Ред 12:
В началото на 90-те Вълдобрев се налага основно със своите песни, които се превръщат в масови хитове и го правят изключително популярен на българската музикална сцена<ref name="bnt-maria">{{Cite episode |title=Денят отблизо с Мария - 4 януари 2012 |url=http://bnt.bg/bg/productions/136/edition/19073/denjat_otblizo_s_marija_4_januari_2012 |network=[[Българска национална телевизия|БНТ]] |station=[[БНТ 1]] |airdate=4 януари 2012 |accessdate=20 юли 2013}}</ref><ref>{{cite web|title=Стефан Вълдобрев - където творчеството започва и никога не вършва|url=http://www.avtora.com/news/2012/11/23/stefan_vuldobrev_kudeto_tvorchestvoto_zapochva_i_nikoga_ne_svurshva|website=avtora.com|date=23 ноември 2012|accessdate=7 юли 2013}}</ref>, носейки му поредица от отличия, между тях и двете поредни награди за най-добър изпълнител на [[MM (телевизия)|Телевизия ММ]]. Въпреки това за него приоритетна е актьорската кариера и той взима участие в голям брои жанрово разнообразни представления, поставени от някои от най-изтъкнатите български режисьори на сцените на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]], [[Театър „Българска армия“]], [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежки театър]], Ла Страда, [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричен театър]], [[Драматичен театър - Пловдив|Драматичия театър в Пловдив]]. В същото време Вълдобрев проявява траен интерес към театралната и филмова музика, материализирал се в написването на партитурите за над 70 спектакъла и 20 игрални и документални филма, които му спечелват признание и професионален престиж<ref name="light">{{Citation |title=Герой|url=http://www.capital.bg/vestnikut/kapital_light/vuv_fokus/2009/03/12/688376_geroi/|newspaper=[[Капитал (вестник)|Капитал Light]]|issue=12 март 2009|accessdate=7 юли 2013}}</ref>. През 2000 г. получава първата си „Златна роза” за филмов дебют за саундтрака към филма [[Пансион за кучета (филм)|„Пансион за кучета“]]. През 2008 г. композира музиката за филма [[Светът е голям и спасение дебне отвсякъде|„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“]], донсъл на екипа завиден брой международни награди и достигнал до шортлистата за „Най-добър чуждоезичен филм“ на [[Награди на филмовата академия на САЩ|Американската филмова академия „Оскар“]].
 
В началото на века, Стефан Вълдобрев постепенно се отдалечава от театралната и музикалната сцена и въпреки, че продължава да играе в значими представления като [[Много шум за нищо|„Много шум за нищо“]], [[Братя Карамазови|„Братя Карамазови“]], [[Майстора и Маргарита|„Майстора и Маргарита“]], „Комедия на слугите“, „Евридика“, „Предградие“, „Хамлетмашината“, той взима решение да концентрира услилията си основно в киното. През 2004 г. прави силен дебют във филма на [[Станимир Трифонов]] [[Изпепеляване|„Изпепеляване“]], за който получава втората си „Златна роза“, този път за най-добра мъжка роля.
 
През 2006 г. Вълдобрев заминава за [[Прага]], където специализира [[кинорежисура]] в Чешката Филмова Академия ФАМУ. След дипломирането си работи върху няколко късометражни проекта, видеоклипове и телевизионния спектакъл [[Тодор Колев|100 години Тодор Колев]]. През 2010 г. прави режисьорския си дебют с документалния филм „Манчестър Юнайтед от Свищов“, който се радва на впечатляващ фестивален и телевизионен път, попадайки в официалната селекция или конкурсната програма на някои от най-престижните световни кино-форуми: IDFA Амстердам, Hot Docs Торонто, Сараево Филм Фест, Загреб Докс, Фестивалът във Варшава, Пазара на [[Кан (кинофестивал)|Кинофестивала в Кан]]<ref name="mmmu">{{cite web|title=My Mate Manchester United - Home|url=http://www.mymatemanchesterunited.com/|website=Манчестър Юнайтед от Свищов - официален уебсайт|accessdate=7 юли 2013}}</ref>.
Ред 34:
===Актьор в театъра===
[[File:StefanValdobrev PeopleFromOz.JPG|thumbnail|Стефан Вълдобрев в ролята на Сарт, „Хората от Оз“ (2013)]]
Още от края на втори курс Вълдобрев и неговите колеги започват изявите си както на сцената на [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|Учебния театър]], така и на професионални сцени от ранга на [[Младежки театър „Николай Бинев“|Младежки театър]], [[НДК]] и [[Театрална работилница „Сфумато“]]. Такива катапултиращи представления като „Градът на ангелите“, „Леонс и Лена“, „Дванайсета нощ“, „Агамемнон“, „Чехов Ревю“, „Черна дупка“ (за което получават колективен А’Аскеер за дебют) са само част от продукцията с тяхно участие, която излиза в периода 1991-1993 г. През юни 1993 г. Вълдобрев е назначен в трупата на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]], но тъй като през есента му предстои отбиване на редовната военна служба, се премества в [[Театър „Българска армия“]]. Там прекарва десет години като взима участие в поредица от значими постановки като „Войцек“, „Опит за летене“, [[Много шум за нищо|„Много шум за нищо“]], „Предградие“, „Евридика“, „Финале гранде“. През 1997 г. трупата на [[Теди Москов]] „Ла Страда“ и [[Театър „Българска армия“]] започват партньорство, което води до продуцирането на три изключително успешни представления. Стефан става част от актьорския състав на хитовете [[Майстора и Маргарита|„Майстора и Маргарита“]], „Комедия на слугите“ и „Фантасмагории“, които се радват на завиден зрителски успех и през следващите пет години биват представяни на най-значимите Европейски театрални форуми, включително и фестивала в [[Авиньон]].<ref name="public-republic">{{cite web|last=Лазарова|first=Ваня|title=Пролетна среща със Стефан Вълдобрев |url=http://www.public-republic.com/magazine/2009/04/18325.php|website=public-republic.com|date=17 април 2009|accessdate=25 юли 2013}}</ref>
 
2007 г. се оказва повратна в театралната му кариера. След известно отсъствие от сцената Вълдобрев се завръща като актьор на свободна практика за едно продължително и много плодотворно сътрудничество с режисьора [[Галин Стоев]] и забележителния млад драматург [[Яна Борисова]]. Спектаклите на [[Театър 199]] „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“ се превръщат в събития за театралния живот на България и биват многократно награждавани за най-добро представление, най-добър текст и най-добър режисьор.<ref>{{cite web|title=Хората от Оз - дълго любовно писмо без адресат|url=http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5670291|website=vesti.bg|date=8 април 2013|accessdate=25 юли 2013}}</ref>
Ред 71:
Този голям успех почти задължава Стефан, Камен и Мая да повторят посоката и през 1996 г. те се събират за още един съвместен проект - албумът „Революция“. Песните в него са базирани на български, балкански или цигански фолклор. Вълдобрев използва множество етно мотиви и инструменти, но вплетени деликатно в съвременен китарен саунд и леко ироничен музикален контекст.<ref name="jenata">{{Citation |last=Куманова|first=Рослава|title=Любимецът на тинейджърките е женен за ученическата си любов |magazine=сп. За жената|issue=брой 6, юни 2001}}</ref>Революция отново се превръща в бест-селър, от който излизат хитовете „Работа“, „Ивана“, „Ще ходиме на Варна“ и „Либе Тудоро“. Междувременно Вълдобрев издава колекция със свои театрални инструментални произведения наречена „Една нощ в театъра“.
 
1998 г. се оказва повратна във всяко отношение за него. След тоталният успех на сингъла „Рай“, продуциран от [[Театър „Българска армия“]] за реклама на спектакъла [[Много шум за нищо|„Много шум за нищо“]], Стефан чувства необходимост да се върне отново към поп и рок посоката, с която започва соловата си кариера. През октомври той приключва работа и пуска на пазара новия си албум „…към“, който се превръща в най-големия му професионален и комерсиален връх досега, оглавявайки всички национални чартове,<ref name="valdobrev-formula">{{Citation |last=Дремджиев|first=Веселин|title= Формулата „Вълдобрев“|url=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/1999/04/24/250000_formulata_vuldobrev/|newspaper=[[Капитал (вестник)|в. Капитал]]|issue=24 април 1999|accessdate=25 юли 2013}}</ref> изстрелвайки в ефира пет мега хита - „Рай“, „Едно“, „Към“, „Да“ и „Вълк“ и носейки на Вълдобрев наградите за най-добър изпълнител и най-добър албум на Годишните музикални награди на [[MM (телевизия)|Телевизия MM]]. В музикално отношение „…към“ маркира една съществена и голяма промяна в развитието на Стефан и групата. Саундът и аранжиментите са пределно изчистени, въздействащи и абсолютно адекватни на актуалните тенденции от края на 90-те доминирани от [[бритпоп]]а и [[Алтернативен рок|алтернативния рок]]. Боравенето с етно-мотиви е използвано по много деликатен и ненатрапчив начин като те обикновено са загатнати или много тънко преплетени в предимно китарната звукова среда.<ref>{{Citation |title= Вълдобрев записва „слънчев албум“|url=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/1998/07/04/245415_vuldobrev_zapisva_slunchev_album/|newspaper=[[Капитал (вестник)|в. Капитал]]|issue=4 юли 1998|accessdate=10 август 2013}}</ref> Такъв е примерът с песента „Едно“, съчетаваща дилейните китари на [[Иван Лечев]] с гласа на народната певица Снежка Борисова.<ref name="valdobrev-formula"/> И до днес албумът „…към“ се смята от мнозина за един от най-значимите и влиятелни поп албуми на съвременната музикална сцена.<ref name="musicspace"/>
 
През следващите няколко години кариерата на Стефан Вълдобрев бележи перманентен възход. Той концертира активно, прави турнета за всеки от албумите си и създава общо 12 хита, изкачили се до номер едно в българските класации. Същевременно не спира да разширява диапазона на стиловите си търсения. Заедно с Арабел Караян и [[Инфинити]] през 1999 г. представя [[трип-хоп]] [[балада]]та „Аз ли съм или не съм“ от саундтрака на филма [[Пансион за кучета (филм)|„Пансион за кучета“]]. Песента добива огромна популярност, а през същата година Вълдобрев дублира наградата си за най-добър изпълнител на Музикалните награди на [[MM (телевизия)|Телевизия MM]]. Като следствие на всичко това представителството на музикалния гигант Юнивърсал Мюзик за България Вирджиния Рекърдс му предлага договор и той става първия български артист в техния каталог.
Ред 141:
| 2013 || [[Недадените]] || Буко Леви || телевизионен сериал
|-
| 2014 || Паркинг || Шофьорът || късометражен филм<br/>НоминацияНаграда за най-добър късометражен филм от Българската филмова академия
|-
| 2014 || [[Потъването на Созопол]] || Док || игрален филм<br/>Извънредна награда за Най-добър актьорски ансамбъл - Филмов Фестивал Милано, Италия<br/>Награда за най-добър чуждестранен филм - Международен филмов фестивал Ню Йорк, САЩ<br/>Номинация за най-добър филм от Българската филмова академия
|-
| 2016 || Тя, която маха от влака || Селянинът || късометражен филм
|}
 
Line 234 ⟶ 236:
| 1995 || Опит за летене || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 1997 || [[Много шум за нищо]] || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 1997 || [[Майстора и Маргарита]] || [[Театър „Българска армия“]] ||
Line 290 ⟶ 292:
| 1996 || Лонг плей || [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричен театър]] ||
|-
| 1997 || [[Много шум за нищо]] || [[Театър „Българска армия“]] ||
|-
| 1998 || Една любов на Жуан || [[Сатиричен театър „Алеко Константинов“|Сатиричен театър]] ||
Line 338 ⟶ 340:
| 2008 || Госпожа Министершата || Mestske divadlo Most ||
|-
| 2008 || [[Много шум за нищо]] || Национален театър Битоля ||
|-
| 2011 || Работно време || [[Народен театър „Иван Вазов“]] ||
Line 368 ⟶ 370:
|-
| 2013 || Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени: LIVE ||концертен албум
|-
| 2016 || 10½ ||
|}
 
Line 379 ⟶ 383:
| 2006 || Фойерверк ||
|-
| 2010 || Бряг с цвят най-зелен <small>(|| с [[Рут Колева]])</small> ||
|-
| 2012 || Хеликоптер ||
Line 385 ⟶ 389:
| 2014 || Сняг над Сахара ||
|-
| 2015 || Холивуд ||
|2015
|Холивуд
|-
| 2016 || Светът е Берое || с Обичайните заподозрени, [[Поли Генова]], [[Станимир Гъмов]], [[Ваня Джаферович]] и фенове<br/>Песен за 100-годишния юбилей на [[ПФК Берое (Стара Загора)|Футболен клуб Берое]]
|2016
|-
|Светът е Берое
| 2016 || По-полека ||
|с "Обичайните заподозрени", Поли Генова, Станимир Гъмов, Ваня Джаферович и Фенове
|}
 
Line 431 ⟶ 433:
| 1999 || Да ||
|-
| 1999 || Корем на пингвин || музикален филм
|-
| 2000 || Аз ли съм или не съм? <small>(с Арабел Караян)</small>||
Line 451 ⟶ 453:
| 2014 || Сняг над Сахара ||
|-
| 2015 || Холивуд ||
|2016
|-
|Светът е Берое
| 2016 || Светът е Берое ||
|-
| 2016 || По-полека ||
|}