Старобългарско укрепено селище при Балчик: Разлика между версии

След [[Покръстване на България|покръстването]], както и в цяла България от р. [[Тиса]] до [[Бяло море]], землените укрепления са изоставени, първенство добиват каменните градове и постепенно животът от селището се концентрира в чертите на поселението сред каменните стени на Карвуна в късноантичния Дионисопол (дн. кв. Хоризант на гр. Балчик) за което свидетелства откритата там в [[2016]] г. високостойностна златна монета на император [[Никифор II Фока]] (963-969)<ref>[http://www.monitordariknews.bg/a/view/77690view_article.php?article_id=1597070?utm_source=novinites&utm_medium=site&utm_campaign=novinites-%D0%9E%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%A1%DD1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%traffic Откриха уникална златна монета от Средновековиетоначалото на Х век при разкопки на крепостта "Хоризонт" в Балчик, MoниторДарикнюз, 01.08.2016]</ref>, след разорителното нашествие на киевския [[Нашествие на Светослав I в България|княз Светослав]] и [[Византийско владичество над българските земи|византийското завоевание]] и особено след подавянето на бунта на [[Българи|българин]]<nowiki/>а от [[Албания]] и управител на [[Добруджа]] [[Бунт на Нестор|Нестор]] в [[1074]] г. <ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/buntyt.htm Пламен Павлов, Бунтът на „граничаря” Нестор, Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново, 2000.,]</ref> от Константинополската власт населението се събира в българските селища на дн. хълмове „Ехото” (Джени баир) и „Магнолия” (Сусам баир)<ref>[http://bulgariancastles.com/bg/node/1425 Балчик - землено укрепление на хълма "Джени баир"]</ref>, докато след възстановяване на българската държава в [[1185]] г. от [[Цар Асен|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] градът е освободен.