Разлика между версии на „Старобългарско укрепено селище при Балчик“

 
== Характеристики ==
Обектът е обширно селище [[Военноукрепително дело в българските земи|укрепено с валове]].<ref>[http://www.promacedonia.org/sv/sv_3_1.htm Станчо Ваклинов,, стр.102, Формиране на старобългарската култура VI-XI век, С 1977]</ref> При него е открит голям ''грънчарски производствен център'' <ref name=":0">[http://www.ndt1.com/article.php/20101006164211791 Намериха уникелна византийскамонета край Топола, НДТ, Добрич, България 07.10.2010]</ref>и се проучват два [[некропол]]<nowiki/>а<ref>[http://naim.bg/Documents/VG_ScStudies_13.pdf Валери Григоров, Ориентация на гробовете в старобългарските двуобредни некрополи на долен Дунав, сп. Археология 2006 бр.1-4 стр.46-47 НИАМ-БАН]</ref><ref>[http://naim.bg/Documents/VG_ScStudies_22.pdf%20%D0%9C%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0%20%D0%9A%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BB%D1%8A%D0%BA%D0%B0%20http://experience.bg/kovanlaka%20%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8%20%D0%B7%D0%B0%20%D0%91%D0%B0%D0%BB%D1%87%D0%B8%D0%BA%20http://trakia-tours.com/wp/fortresses/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0% Валери Григоров, Старобългарски езически погребения с монети, Приноси към българската археология, V 2009, ij, 115-122, НИАМ-БАН]</ref>, единият -'''''Ритуалния прабългарски езически некропол при Балчик'''''<ref>[http://naim.bg/bg/content/news/400/840/34/ Прабългарски&#x20;некропол&#x20;край&#x20;Балчик,&#x20;Официален&#x20;сайт&#x20;НИАМ-БАН&#x20;15.02.2006&nbsp;]</ref> изследван от археолозите в района на [[Военно летище Балчик|военното летище Балчик]] е най-старият старобългарски некропол в днешните граници на Бълтария и другият '''Старобългарския некропол в местността Ковънлъка'''<ref name=":0" /> върху стара тракийска могила, почти обезличена, той съдържа и славянски погребения, има и една група християнски гробове, открит е на 3 км северозападно от балчишкото село [[Топола (област Добрич)|Топола]] и на 8 км от [[Каварна]] е най-големият наш биритуален некропол, който се свързва с прабългарите от времето на заселването им до шейсетте години на 9-и век.
[[Файл:Крепости и валове в Първото бълагарско царство.jpg|мини|391x391пкс|Старобългарското укрепено селище при Балчик в Българска ранносредновековна отбранителна система.]]
Обектът се датира <ref>[http://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/riadka-srebyrna-moneta-nameriha-v-nekropol-3311851 БТА 6 октомври 2010, Сребърната византийска монета от началото на осми век е намерена при разкопки на некропола при прабългарското селище край каварненското село Топола, проф. Людмила Дончева от Археологическия институт и музей към БАН]</ref> по намерените висококачествена старобългарска керамика, медальони, токи и апликации с полусферични украси със свободни гвоздейчета и др. предмети, анализ на погребенията и откритите сребърни рантовизантийски монети от времето на [[Тервел]] сред които и „милиарензия” синхронна със събитията когато византийски император [[Анастасий II (Византийска империя)|Анастасий II]] дал за българската войска 50 кентинария злато (т. е. Тервел да подпомгне имтератора в спора за византийския престол за огромната сума от 360 000 златни монети). за да има подкрепата на българите след победоносните им походи към [[Цариград]] (първия с които Тервел възкачва за император на Византия [[Юстиниан II|Юстиниян II]] в [[705]] г., и българският владетел е коронован за [[Кесар|кесар (цар)]], вторият в [[716]] г. при който българите разбиват византийците при [[Поморие|Тутхон]] (Анхиало) в [[708]] г. и третият с който свалят [[Обсада на Константинопол (717 – 718)|обсадата на Констонтшнопол]], унищожават нахлулите да завладяват [[Европа]] войски на [[Арабски халифат|Арабския халифат]] в [[716|716 г.]] и така спират [[Ислям|ислямскато]] нашествие на континента, заради което Тервел става [[Тривелий Теоктист|светец на източно-православната и римо-католическата християнски църкви]] почитан като благоверен бълтарснки цар Св. Тривелий).
14 448

редакции