Разлика между версии на „Средновековно българско укрепено селище на хълмовете Ехото и Магнолия в Балчик“

 
== Характеристики ==
Селището е разположено естествено и допълнително укрепено върху платата на билата на два от петте извисяващи се в града група отделни балчишки хълма. Основната част – „[[Цитадела|цитаделата]]“ е на високия 126 м, с почти отвесни склонове от всички страни, като е достъпен само от запад, най-висок от всички, и най-голям от тях – хълм „Ехото“ (Джени баир) и обхваща 36 дка, другата – като „аванпост“ е на отсрещния хълм „Магнолия“ (Сусам баир) висок 82 м е 23 дка.<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:meVlMPZYUWQJ:obadm.balchik.net/home/obs/naredbi/programa_tourism_2008.doc+&cd=9&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Община Балчик, Програма за развитие на туризма на територията на Общита Балчик, 2008]</ref> От проучванията са разкрити: Земленземлен укрепителен вал с ров дълги 50 m преграждащи хълма почти на половина от север на юг, стотина постройки на сгради, жилища и стопански помещения, ями за съхранение на зърнени храни, част от землено укрепление, църква и некропол.<ref name=":0" /> Не е изключено да е имало поселения или някакви структури и на останалите три балчишки хълма –: високия 89 м хълм "Иван Вазов" – своеобразно продължение, непосредствено източно до него, на укрепения хълм Ехото, на стоящия непосредственодиректно до морето висок 52 м хълм "Островръх" (Сиври тепе) и високия 102 м "Кръстов хълм" (Селям тепе) над центъра на града, но тези ггеоморфоложкигеоморфоложки форми също какго и гоемите хълове Ехото и Магнолия са немалко засегнати от сврачищата и ерозията и са загубили свои части, ноа предвид по-малкия им размер и по-малко от площ спямо средновековието е оцеляла.
 
Местоположение - цитадела на хълма Ехото GPS координати: 43°24’34” С. Ш. / 28°09’22” И. Д., селище аванпост на хълм Магнолия 43°24'26" С. Ш. / 28°9'15" И. Д.
 
== История ==
Доколко Селището на двата хълма може да бъде свързано с летописните сведения от АпокрифнияБългарския българскиапокрифен летопис, е трудно да се установи, но летописецът там в ранното средновековие е записал:
 
''"И населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини за 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар из тях: името му беше цар Слав. И този цар, прочее, насели села и градове. Няколко време тези люде бяха езичници. И този цар сътвори сто могили в земята българска. Тогава му дадоха име „стомогилен цар“. В тези години имаше обилие от всичко. И имаше сто могили в неговото царство. И той беше първият цар в българската земя"'' <ref>[http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_43.html Донка Петканова, Стара българска литература. Апокрифи, С 1982]</ref>
 
Укрепеното със землен вал селище, подобпо на [[Онгъл|Онгъла]], [[Плиска]], [[Военноукрепително дело в българските земи|старобългарските защитни линии]] в [[Бесарабия]], [[Добруджа]], [[Тракия]], съседното старобългарскоСтаробългарско селище северно от военно летище Балчик и пр., е съществувало от времето на [[Първа българска държава|Първото българско царство]], когато поради трудностите с отбраната и комуникациите на обширната стара крепост, разположена в равнината на високия добруджански бряг далеч от пристанището и без на обзор към морето, българите строят цитадела на двата естествено укрепени и във визуална връзка с пристанището, старата крепост и с широкия хоризонт крайморски хълма. Възможно след унищожителното [[нашествие на Светослав I в България]] завладял България в [[969]] г. или след [[Бунт на Нестор|бунта на българина Нестор]] в 1074 г. тук по своя воля или по принуда от властта се събира голяма част от българското население и на хълмовете цъфти оживен и добре осигурен живот, видно отритите големи количества първокласна, включително вносна, богата битова керамика, монети и пр. Селището е унищожено след разгрома на похода на [[Варненски кръстоносен поход|Владислав ІІІ Варненчек]] през [[1444]] г. от [[Турци|турците]] и мястото напълно запустява, днес то е обрасло с преплетена растителност, опасно и недостъпно.
 
== Археологически изследвания ==
Началото на проучванията на хълма Eхото („Дженни Баир“) е поставено през [[1957]] г. с теренни обхождания, които категорично доказват наличие на средновековно селище върху хълма, през [[1978]] г. започват мащабни разкопки. От този първи археологически сезон, в научния архив на ИМ Балчик е съхранен полевия дневник, в който се описват десетки жилища с разнообразни конструкции, стопански помещения и ями с богат инвентар. Разкопките продължават през [[1981]] и [[1986]] г. За последен път те са възобновявани през [[2003]] г., но в много скромен мащаб и имат характер по-скоро на сондажи, целящи да изяснят определени въпроси свързани с хронологията на обитаване.<ref name=":0" />
 
През 1957 г. е открит укрепения землен вал с ров на селището. В хода на проучванията след 1978 г. са разкопани стотина сгради, жилища и стопански помещения, ями за съхранение на зърнени храни, част от землено укрепление, църква и некропол..
 
В [[Варненски археологически музей|Археологическя музей – Варна]] се съхраняват находките от теренните обхождания. В много от жилищата са открити представителни находки, които дадоха основание на историците да отъждествят Балчишката среновековна „агломерация“ включваща и голямата крепост в кв. Хорозонт, където в 2016 г. бе открита златна монета от периода [[912]]-[[969]]<ref>[http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=1597070?utm_source=novinites&utm_medium=site&utm_campaign=novinites-traffic Откриха златна монета от началото на Х век при разкопки на крепостта „Хоризонт“ в Балчик, Дарикнюз, 01.08.2016]</ref>, т.е. времето на голямата българска победата в [[Битка при Ахелой|битката при Ахелой]], с познатия от писмените извори средновековен град Карвуна – административен център на Карвунската хора през ХІ– ХІV в. Следва да се посочи, че само в едно от разкритите през 1978 г. жилища са открити 34 цели съда заедно с две монети на Йоан ІІ Комнин (1118 – 1143) Находките от друго жилище са датирани с медна монета от българския цар Константин Асен (1257—1277 г.). От яма за зърнени храни произхожда монета от император Мануил I Комнин (1043—около 1050 г.), а монета от Алексей I Комнин със сина си Йоан (около 1092 г.) е намерена на хълма преди разкопките. На повърхността на съседния хълм "Магнолия" (Сусам баир) също са намирани фрагменти от средновековна керамика, а в центъра на гр. Балчик, при изкопни работи източно от централния площад били открити сграфито купи. Подобен богат инвентар произхожда и от помещенията, които са проучвани на големия хълм "Ехото" през 1986 г.<ref name=":0" /> Поради недостиг на средства разкопките на селището след 1989 г. са прекратени, а след смъртта на проучвателя му Марин Димитров, голяма част от документацията е изгубена. Липсата на своевременна научна публикация постепенно превръща „Дженни Баир“Селището в пореднатаедна неразрешена докрай археологическа митологемаенигма. Днес във фонда на Балчишкия музей се намират стотици находки, но за повечето от тях няма конкретни данни за местонамирането им и за съпътстващия ги археологически контекст. Въпреки това, много от паметниците, са достатъчно представителни и информативни за да се публикуват като колекция.
 
 
14 448

редакции