Разлика между версии на „Кою Райчев“

(Нова страница: „Файл:Bulgarian Black and Aegean Navy fountain in Balchik - 19.12.2011 sanctification.jpg|мини|420п|Откриване и освещаване на въ...“)
 
 
==Дейност==
Pоден e в Трявна в [[1811]] г. След Руско-турската война 1828-1829 г. заедно българи от различни краища на страната се заселва в Балчик, в началото на 40-те години оглавява българската община и църковно настоятелство в Балчик и благодарение на него в [[1845]] г. е построен и отваря врати първият български [[възрожденски]] храм тук - [[Свети Николай (Балчик)|църквата "Свети Николай"]] в българската част на града - дн. кв. Хоризонт (ст. Гемиджи махала).<ref>[http://balchik.com/cyrkvite-v-balchik/ Велин Нейчев, Църквите в Бълчик, Балчик-ком, 16 04 2012]</ref> Отец Иван започва първите от столетия служби, не на гръцки, а на български език. При църквата е построено и първото българско училище в Балчик в което същата 1845 г. започва занятия даскал Стойко Иванов от Котел.<ref>[http://bgspirit.com/map?view=852 Исторически музей гр. Балчик-www.museumbalchik.com]</ref> Българите обаче веднага изпитват тежестта на фанариотския гнет, особено след заточението заради българщината му на силно подкрепилия въздигането на храма одесоски митрополит [[Йосиф Серчанин|Йосиф българин]] от [[Сяр]] в 1846 г.<ref>[http://pravoslavieto.org/eparh/vnepist.html История на Варненската епархия, официален сайт на Варненската и Великопреславска Света Митрополия]</ref> и идването pd владика на Варна гръка Порфирий и и натиска на установили я се в 1847 г. в Балчик гръцки консул. В новопостроената църква службите на български език са прекратени, събраните църковни български книги са взети и продадени на с. Езерец, българския свещеник и даскала прогонени, всъщност към [[1848]] църквата е отнета на българите и накрая храмът е опожарен.
 
Кою Рачев обаче не скланя глава, веднага дарява на общината голямата си къща в махала “Аязмо” до морето и отваря в нея българско училище. В [[1851]] той успява да извдейства ферман за българска църква и прави от дарената си къщата втори българси храм наречен "Света Троица", като за училището там са построени нужните три стаи: за момчета, за момичета и учителска стая (днес това мястото е заето от частния комплекс "Марина сити") В [[1862]] г. гърците успяват да завземат и тази българска църква.<ref>[http://balchik.com/cyrkvite-v-balchik/ Велин Нейчев, Църквите в Бълчик, Балчик-ком, 16 04 2012]</ref>.
 
Тогава възрожденецът повежда балчиклии на яростна борба за възстановяване на храма с училището на тяхното първоначално място в българската или както я назовава [[Константин Иречек|К. Иречек]], „Въздушната махала“. Повикани са първомайстор [[Георги Денюв]] от близкото до родната на Кою Райчев Трявна село [[Куманите]] и зографа Петър Стоянов от [[Котел]], голямата икона на св. Спиридон рисува Койчо Досюв от Трявна и в [[1866]] г. величествено препостроената и със значителни лични средства на Райчев, голяма белокаменна българска църква отваря врати заедно със създадено в двора й най-модерно за времето си българско училище където първо в Балчик се преподава по Бел-Ланкастерската методика.
 
В 1871г[[1871]] г. при създаването на Българската Екзархия балчиклии в резуллтат на възрожденската усърдна ши неоткроннанеотлронна десетилетна дейност на Кою Райчев я посрещат не само със своя просторна църква, но действат и две български училища - взаимното при нея и малкото при брега на морето построено до устроената в църква негова къща.
 
==Памет за Кою Райчев ==
* В Балчик, една от важните [[Улица|улици]] недалеч южно от възрожданския храм Свети Николай по решение на гражданството отдавна официално носи името "Кою Райчев".<ref>[http://www.cartogiraffe.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD+%D0%B7%D0%B0+%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5/%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82+%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B8%D1%87/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D1%87%D0%B8%D0%BA/%D0%9A%D0%BE%D1%8E+%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2/#17,43.412459747522405,28.16719114780426 Улиць "КОю Райчев", Карта на Балчик, Картограф ком]</ref>
* В двора на [[Свети Николай (Балчик)|възрожданския храм "Свети Николай"]] е издигната и осветена на [[19 декември]] [[2011]]от Варненския и великопреславсдких митрополит Кирил възпоменателна висока белокаменна чешма в памет на Кою Райчев, одесоският митрополит Йосиф българин от Сяр и моряците от Българския Беломорски и Черноморски флот.<ref>[http://www.balchiktelegraph.com/archives/3187 Архиерейско Богослужение в старинния храм ,,Св.Николай Мирликийски Чудотворец” в гр.Балчик, Не­го­во Ви­со­ко­п­ре­о­с­ве­щен­с­т­во ос­ве­ти ре­п­ли­ка на па­т­рон­на­та ико­н и но­во­и­з­г­ра­де­ни­те възпоменателна че­ш­ма и фон­тана ",Жи­во­п­ри­ем­ний из­то­ч­ник” в дво­ра на хра­ма, Балчишки телеграф 4 януари 2912г.]
</ref> На [[1 август]] [[2016]] на Възпоменателната чешма е поставен плакет с икона на св. Никола и възпоменателен текст в памет на Кою Райчев и тези на които е посветена чешмата. <ref>Поменетелен знак-икона на Св. Николай за моряците от Българския беломорски и Черноморски флот, в-к Радетел, бр. 4, 19 август 2016</ref>
 
14 448

редакции