Свети Николай (Балчик): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 27:
Cлед [[Руско-турска война (1828-1829)|Pуско-турската война от 1828-1829 г.]], последвалото я преселение към Бесарабия и връщане на част от бежанците българи от разни краища се установяват в Балчик.
През 1840-те години забогатялата, придобила самочуствие и отвоювала самостойност българска общност решава да построи свои училище и църква в българския квартал на града – Гемиджийската махала. Начинанието е горещо подкрепено от станалия в 1835 варненския владика [[Йосиф Серчанин|Йосиф]] – родолюбив българин от [[Сяр]]. Най-значим принос на място за реализирането на българското духовно-просветно средище има роденият в [[Трявна]] в 1811 г. виден възрожденец [[Кою Райчев|Никола (Кою) Райчев]], който оглавява българската община в Балчик<ref>[http://obadm.balchik.
В това време Балчик започва да става най-важното износно пристанище на [[Добруджа]] и там пристигат гръцки търговци и агенти на гръцки житарски къщи. През 1847 г. в Балчик се настанява и гръцки консул. Засилващият се национализъм на новообразуваната след Pуско-турската война от 1828-1829 г. гръцка държава намира израз с помощта на [[Цариградска патриаршия| Цариградската партиаршиа]] в ожесточена църковна и културна агресия спрямо коренното българско население. Митрополит Порфирий използва всичката си власт, за да изгони от Балчик служещия на български език епитроп поп Иван и учителя в българското училище Стойко Иванов, черковнославянските книги са продадени на църквата в с. Езерец, в богослужението и учението е натрапен гръцки език, българската църква и училище в 1848 г. са присвоени от гърците и не след дълго са унищожени от пожар.
В този труден момент Кою Райчев дарява на българската община сграда в махала Аязмо, близо до морския бряг. Тя е преустроена в българско училище. ПБрез 1851 г. начело на балчишките българи той успява да получи султански ферман за църква. Това дава възможност училището край морето да бъде преустроено в българска църква, наречена „Света Троица“. През 1862 г. гърците успяват да завземат и тази българска църква (върху мястото ѝ срещу пристанището е построен „Марина сити“)<ref>[http://balchik.com/cyrkvite-v-balchik/ Велин Нейчев, Църквите в Бълчик,
В резултат на упорита борба, начело на която отново е дядо Кою Райчев, в [[1866]] г. храмът с училището са възстановени на тяхното първоначално място в Гемиджийската или, както я назовава К. Иречек, „Въздушната махала“ от първомайстор [[Георги Денюв]] от село [[Куманите]], [[Дряново|Дряновско]], зограф е Петър Стоянов от [[Котел]], а голямата икона на св. Спиридон е рисувана от Койчо Досюв от Трявна. Тогава към храма е създадено [[взаимно училище]], където се преподава по Бел-Ланкастерската, известна и като [[Взаимоучителен метод|взаимно-учителна методика]]. Това е първото модерно за времето си българско училище в Балчик, днес то е музей.
Ред 75:
== Източници и литература ==
* Балчишките храмове, Варненско-преславска епархия – Балчишка енория, Варна 2009 г.
* Николай Тулешков, Архитектурното изкуство на старите българи Т. 2-3: Късно Средновековие и Възраждане, София, 2006 г.
Ред 84:
* [https://bg-bg.facebook.com/permalink.php?story_fbid=394060307367615&id=320876007965259 Велин Нейчев, Балчик]
* [http://balchik.com/category/sightseeings/revival-comlex/ Възрожденски комплекс, Балчик]
* [http://balchik.com/cyrkvite-v-balchik/ Велин Нейчев,
[[Категория: Балчик]]
[[Категория:Православни църкви в България|Николай]]
| |||