В годините на управление на [[Мария I Тюдор|Мария I Тюдор]] (1553—1558) много [[протестанти]] заминават в изгнание поради гоненията срещу тях. Когато на престола се качва Елизабет I, те се завръщат в Англия след като са се запознали с идеите на [[калвинизъм|калвинизма]] и [[Реформация]]та. Те са огорчени от положението в страната и от това, че [[Църква на Англия|Църквата]] запазва твърде много от [[католицизъм|католицизма]]. [[Пуритани]]те са течение на [[протестантство]]то, което желае да изчисти изцяло английската църква от католическите традиции.
В парламента пуританите се разделят на две: [[презвитерианство|презвитериани]] и конгрегационалисти ([[индепенденти]] {{lang-en|independents}}). Презвитерианите са умеренашотландската партияпротестантска деноминация. Докато в Англия католицизмът е отхвърлен от Хенри VIII по политически причини и в [[Англиканска църква|Англиканската църква]] се запазва немалка част от характера му, тето Реформацията в Шотландия е далеч по-радикална под водачеството на Джон Нокс. Прекарвайки известно време в Женева, той се утвърждава като близък последовател и сподвижник на [[Жан Калвин]]. Със завръщането си в Шотландия той следва калвинистката религиозна доктрина и така се формира Презвитерианството. Членовете на тази деноминация искат премахване на [[свещеник|свещениците]], а начело на общините да се поставят избираеми [[презвитер]]и, които да се отчитат на общото събрание. Те намират съмишленици в лицето на пуританите - самите те възприели голяма част от идеите на Жан Калвин. Индепендентите,задостигат разликаоще по-далеч от презвитерианите,. Те са против всяка църковна йерархиийерархия. Те сформиратФормират революционна партия и се борят за ограничаване на властта на монарха. Лидер на Индепендентите става [[Оливър Кромуел]].
