Разлика между версии на „Чарлз Уитстън“

174 байта изтрити ,  преди 4 години
Поправка на граматични грешки, замяна на минало време със сегашно историческо.
м („ ѝ “ вместо „ й “)
(Поправка на граматични грешки, замяна на минало време със сегашно историческо.)
}}
 
Сър '''Чарлз УитстоунУитстън''' (''Charles Wheatstone'') е [[Обединено кралство|британски]] [[учен]] и [[изобретател]], автор на множество научни постижения по време на [[Викторианска епоха|Викторианската епоха]], включително на английската [[концертина]], [[стереоскопия|стереоскопa]] (устройство за показване на триизмерни изображения) и шифъра [[Плейфеър]]. Най-известен е с приносите си към развитието на [[електротехника]]та със създадения от него [[мост на Уитстоун|мост на Уитстън]], първоначално изобретен от [[Самюъл Хънтър Кристи]], както и като значителна фигура в развитието на [[телеграфия]]та.
 
== Биография ==
Чарлс УитстоунУитстън е роден в Барнуд, Англия. Баща му биле музикант, който се преместилпремества в Лондон четри години по-късно като учител по флейта. Чарлс е вторият син, училучи в селско училище и на няколко места в Лондон. Едно от тях билое в КеннигтънКенингтън. Като момче той биле много стеснителен. ОбичалОбича да се усамотява на тавана.
[[File:Wheatstone English Concertina.jpg|thumb|right|Уитстоуновата английска хармоника]]
Когато биле на 14 години, той станалстава чирак при чичо си, който произвеждалпроизвежда и продавалпродава музикални инструменти. Тъй като нямалняма вкус към занаятчийството и бизнеса, той обичалобича да чете книги. Баща му го насърчавалнасърчава в четенето и накрая го махналвзима от чираклъка.
 
== Спектроскопия ==
УитстоунУитстън е участник в създаването на ранните години на спектроскопията чрез откриването и използването на спектралните емисионни линии.<ref>{{cite book
| title = Sir Charles Wheatstone FRS: 1802-1875
| edition = 2nd
}}</ref>
 
През 1835 година на Дъблинската среща на Английската асоциация УитстоунУитстън показалпоказва, че когато метали бъдат изпарени с помощта на електрическа искра, тяхната светлина след преминаване през призма показва такива линии, които са характерни за тях. Така видът на метала, от който са получени парите, може да бъде определен чрез анализ на светлината на искрата. Това предположение има голямо значение за създаването на спектралния анализ от Роберт Бунзен и Густав Кирхоф. То довежда до откриването на редица нови елементи като рубидий, талий и др. <ref>{{cite book
| title = Heroes of the telegraph
| author = John Munro
 
== Телеграф ==
УитстоунУитстън изоставилизоставя своята идея за предаване на данни чрез механични трептения и създалсъздава електрическия телеграф. През 1835 г., смятайки, че електрическият телеграф може да бъде много полезен, той планиралпланира експерименти по железопътната линия между Лондон и Бирмингам. Преди този план да бъде осъществен обаче, го посетилпосещава Уилям Кук на 27 февруари 1837 г. Срещата ималаима важно значение за по-нататъшната му работа.
 
=== Сътрудничество с Кук ===
[[File:Physiker.jpg|right|thumb|Фарадей, Хухлей, Уитстоун, Бревстер и Тиндал]]
Кук биле офицер, който по време на домашен отпуск се записалзаписва да слуша лекции по анатомия в Университета в Хайделберг, където на 6 март 1836 г. биле свидетел на демонстрацията на телеграф от професор Монке. Кук биле толкова впечатлен, че захвърлилзахвърля своите медицински изследвания и насочилнасочва усилията си към телеграфа. Скоро след това се върналвръща в Лондон и ималима възможност да покаже телеграф с три игли през януари 1837 година. ТойКонсултира се консултирал с Фарадей и с д-р Роджет, последният от които го изпратилизпраща при УитстоунУитстън.
 
При втората си среща Кук казалказва на УитстоунУитстън за намерението си да създаде работещ телеграф и обяснилобяснява своя метод. УитстоунУитстън отбелязалотбелязва, че методът на Кук няма да действа, и предложилпредлага свой експериментален телеграф. Кук предложилпредлага да създадат съдружие, но УитстоунУитстън първоначално не биле склонен да се съгласи. Той биле добре известен в научните среди и смяталсмята да отпечатапубликува своите резултати, без да търси печалба от тях. Кук от своя страна деклариралзаявява, че неговата единствена цел е да направи проекта си печеливш. През май те се съгласилидоговарят да обединят усилията си, УитстоунУитстън участвалучаства с научния си талант, а Кук - с административните си умения. Споразумението билое подписано на 19 ноември 1837 г. Съвместният им патент биле издаден за изобретение на телеграф с пет игли.<ref>{{cite book | author = Beauchamp, Ken | title = History of Telegraphy | year = 2001 | publisher = Institution of Electrical Engineers | location = | pages = 34&ndash;40 | url = http://books.google.com.au/books?id=ni7lDl3k5LwC&pg=PA30&dq=cooke+wheatstone#PPA34,M1}}</ref> Звуковият сигнал работелработи с реле, в което токът, чрез потапяне на иглата в живак, затварялазатваря веригата и спираласпира работата на часовниковия механизъм.
 
Петигленият телеграф на Уитстоун е подобен на тазитози на Шилинг и се основава на принципа на Ампер. Токът се изпраща по линията от батерия, която се включва и изключва с ключ. На другиятдругия ѝ край токът преминава през тел, намотана около магнитна игла, която може свободно да се отклонява от своя център. В зависимост от това кой полюс на батерията е включен с помощта на ключа, токът отклонява иглата в едната или другата посока. Устройството има пет отделни вериги, които задействат пет различни игли.
 
[[File:Charles Wheatstone later years.jpg|thumb|left|Уитстоун в зряла възраст]]
УитстоунУитстън бил провъзгласен за рицар през 1868 г., след като завършилзавърва автоматичния телеграф. Той станал Става кавалер на Почетния легион. Около тридесет и четири отличия и дипломи от английски и чуждестранни дружества свидетелстват за научната му репутация. От 1836 тойг. биле член на КралскияКралското дружество. През 1859 г. биле избран за чуждестранен член на Шведската кралска академия на науките. През 1873 г. УитстоунУитстън станалстава чуждестранен член на Френската академия на науките. Същата година биле удостоен с медала Ампер от френскотоФренското дружество за насърчаване на националната индустрия. От 1875 г. УитстоунУитстън биле почетен член на Института на строителните инженери.
 
== Електрически генератор ==
През 1840 г. УитстоунУитстън създава магнито-електрическа машина за генериране на постоянен ток.
 
Той изпраща наНа 4 февруари 1867 г. принципътизпраща принципа на действие на динамо-електрическата машина в трудовете надо Кралското дружество. Десет дена преди това Сименс съобщава за идентично откритие. Двата труда билиса представени в един и същи ден.
 
След това в рамките на няколко месеца се появяват идентични описания на принципа на действие независимо от Вернер фон Сименс, СамуелСамюел Алфред ВарлейВарли и УитстоунУитстън. Варли патентова откритието си на 24 декември 1866 г. Съобщението на Сименс е от 17 януари 1867 г., а УитстоунУитстън излага действието му в Кралското дружество на 4 февруари 1867 г.
 
== Цитирана литература ==
57

редакции