Когато военните действия между Сърбия, Гърция, Черна гора и Румъния срещу България са в пълен ход, Османската империя се възползваха от ситуацията, за да възстанови някои от неговите бивши владения в Тракия, включително Одрин. В началото на юли 1913 османските сили пресичат българската граница поот линията на[[Мидия Kıyıköy– - EnezЕнос]], уреден от Договора на Лондон през май 1913. Защото българските войски са били разпределени на фронта със Сърбия и Гърция, османските армии преминават на север и запад без тежки битки. По този начин реокупираните територии са били дадени обратно към Османската империя от Договора на Константинопол, подписана на 16 септември. Въпреки това масовото изтребление и етническо прочистване продължават в областите, възвърнати от османците, дори и след тази дата. Скоро след края на военните действия Милетич интервюира стотици бежанци от тези области, сам пътувал в местата, където тези трагични събития се случват и систематично и детайлно описва жестокостите. Цялата общност на тракийските българи е унищожена.
