Лудити: Разлика между версии

'''Лудитите''' са [[социално движение]] от 19-тии век на английските производители на текстил, които протестират, често унищожавайки механизирани [[тъкачен стан|тъкачни станове]], обявявайки се срещу промените, предизвикани от [[промишлена революция|промишлената революция]]. Лудитите смятат, че тези промени ги оставят без работа и променят начина им на живот. Движението е кръстено на генерал [[Нед Лъд]] или крал Лъд, митична фигура, която, като [[Робин Худ]], се е смятало, че живее в [[Шеруудска гора|Шеруудската гора]].<ref>{{Cite document |url=http://www.nationalarchives.gov.uk/education/politics/g3/ |contribution=Who were the Luddites and what did they want? |publisher=The National Archives |accessdate=19&nbsp;August 2011 |postscript=<!-- Bot inserted parameter. Either remove it; or change its value to "." for the cite to end in a ".", as necessary. -->{{inconsistent citations}}}}</ref>

Движението възниква по време на трудните години на [[наполеонови войни|наполеоновите войни]] и тежките условия на работа в новите текстилни фабрики. Главното възражение на лудитите е срещу широките автоматизирани станове, които могат да бъдат управлявани от евтина, относително неквалифицирана работна ръка, което е довело до загуба на работни места за множество квалифицирани текстилни работници. Движението започва в [[Нотингам]] през 1811г1811 г. и се разпространява бързо в Англия през 1811 и 1812г1812 г. Фабрики и оборудване са били изгаряни от тъкачи на ръка, и за кратко време Лудитите са толкова силни, че дори водят сражения с [[Армия на Великобритания|британската армия]]. Много текстилни фабрики за [[вълна]] и [[памук]] са унищожени, преди британското правителство да потуши метежа.

Лудитите се събиралисъбираt нощем по блатата, обграждащи индустриалните градове, където провеждат военно обучение, и често се радват на местна подкрепа. Главните области на бунта са [[Нотингамшир]] през ноември 1811г1811 г., последванипоследван от [[Йоркшир]] през 1812г1812 г. и [[Ланкашир|Ланкашър]] от март 1813г1813 г. Битките между лудитите и военните започват при фабриката на Бъртън в [[Мидълтън]], до [[Манчестър]], и при фабриката на [[Уестингтън]], и двете в ЛанкаширЛанкашър. Магистрати и търговци на хранителни стоки са били заплашвани със смърт и атакувани от анонимния Нед Лъд и поддръжниците му. Някои индустриалци дори построяват специални камери в сградите си, които да могат да се използват като убежище в случай на бунт<ref>{{Cite document |url=http://news.bbc.co.uk/1/hi/england/leicestershire/4791069.stm |publisher=BBC News |contribution=Workmen discover secret chambers |date=15&nbsp;August 2006 |accessdate=11&nbsp;May 2010 |postscript=<!-- Bot inserted parameter. Either remove it; or change its value to "." for the cite to end in a ".", as necessary. -->{{inconsistent citations}}}}</ref>

Мерките, предприети от британското правителство да потуши метежа, включват масов съдебен процес в [[Йорк]] през 1812г1812 г., който приключва с много смътрнисмъртни и каторжни присъди. Лудитското движение може да бъде разглеждано като част от британските работнически вълнения в началото на 19-тии век, (например въстанието в Пентридж през 1817г1817 г., което е водено от безработния производител на чорапи и, вероятно, бивш лудит [[Джеремая Брандит]]). Селскостопански вариант на лудитизма, свързан с чупенето на вършачки, са Суинг бунтовете през 1830 година в южна и източна Англия.

Изследването на Кевин Бинфилд<ref>[http://campus.murraystate.edu/academic/faculty/kevin.binfield/luddites/LudditeHistory.htm "Luddites and Luddism"] extract from Binfield, Kevin ed., ''Writings of the Luddites'' Baltimore, Maryland: The Johns Hopkins University Press, 2004. Accessed 4 June 2008.</ref> е особено полезно, за да се постави движението в неговия исторически контекст - като организирано движение на производителите на чорапи, което е имало своите проявления от 1675г1675 г. и по-късно, и самите лудитски бунтове са свързани с тежкото икономическо положение по време на наполеоновите войни.

"Унищожаването на машини" (индустриалният [[саботаж]]) е обявено за [[углавно престъпление]] чрез закона Frame Breaking Act, 52 Geo. 3, c. 16<ref>[http://books.google.com/books?id=8adFAAAAcAAJ&dq=%22destruction%22%20%22stocking-frames%22%20parliamentary&pg=PA633#v=onepage&q&f=false "Destruction of Stocking Frames, etc. Act 1812"] at books.google.com</ref> и Закона за вредителството (Malicious Damage Act of 1812, 52 Geo. 3, c. 130)<ref>[http://books.google.com/books?id=QT0WAAAAYAAJ&pg=PA441&lpg=PA441&dq=%22The+Malicious+Damage+Act,+1812%22&source=bl&ots=-F1DpPC2wC&sig=NAiGxV3cz3dUAjVXvvyvtQvnlg8&hl=en&ei=EE3UTZO7GOjhiAKTrsHEAg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBsQ6AEwAA "The Malicious Damage Act, 1812] at books.google.com</ref>&nbsp;– законодателство, което е било осъждано от [[Джордж Байрон]], един от видните защитници на лудитите.

Седемнадесет души са екзекутирани след процес през 1813г1813 г. в Йорк. Много други са изпратени в каторга в Австралия. Имало е момент, в който повече английски войници са воювали срещу лудитите, откокотоотколкото срещу Наполеон на [[Иберийски полуостров|Иберийския полуостров]]<ref>[[Eric Hobsbawm|Hobsbawm, Eric]] (1964) "The Machine Breakers" in ''Labouring Men. Studies in the History of Labour.'', London, Weidenfeld and Nicolson, page 6. Hobsbawm has popularized this comparison and refers to the original statement in Darvall, Frank Ongley (1969) ''Popular Disturbances and Public Order in Regency England'', London, Oxford University Press, page 260.</ref> Трима лудити, водени от Джордж Мелър, залавят от засада и убиват собственика Уилиям Хорсфол, притежаващ Фабрика Отиуелс в [[Марсдън]], Западен Йоркшир. С изстрел в слабините Мелър смъртоносно ранява фабриканта. Убийците са обесени в Йорк и от този момент нататък лудитизмът е в упадък.

При съвременна употреба, "лудит" е термин, описващ тези, които се противопоставят на [[индустриализация|индустриализацията]], [[автоматизация|автоматизацията]], [[компютъризация|компютъризацията]] или на новите [[технология|технологии]] изобщо. <ref>[http://www.askoxford.com/results/?view=dev_dict&field-12668446=luddite&branch=13842570&textsearchtype=exact&sortorder=score%2Cname "Luddite"] ''Compact Oxford English Dictionary'' at AskOxford.com. Accessed February 22, 2010.</ref>