Иван Паскевич: Разлика между версии

В последните години на император [[Александър I (Русия)|Александър I]] Паскевич командва гвардейската дивизия, в която служи и престолонаследникът Николай. След възцаряването на [[Николай I (Русия)|Николай I]] той влиза в състава на Върховния съд, който се разправя с [[декабристи|декабристите]]. От 1827 е наместник в [[Кавказ]]. Командва успешно руските войски във [[Руско-иранска война (1826-1828)|войната с Иран]] от 1826-1828 и в последвалата през 1828-1829 [[Руско-турска война (1828-1829)|война с Османската империя]] в кавказкия театър на бойните действия. За победите си в тези войни получава почетната титла „граф Еривански“ и е произведен в чин генерал-фелдмаршал.<ref name="sie10-paskevic">Жуков, Е. М. (гл. ред.). Советская историческая энциклопедия. Том 10. Москва, Государственное научное издательство „Советская энциклопедия“, 1967. Стр. 915-916</ref>

 

 

След избухването на [[Кримската война]], през април 1854 Паскевич е назначен за главнокомандващ войските по цялата западна граница на Руската империя и, в частност, на армията, воюваща срещу турците на [[Дунав]].<ref name="sie10-paskevic"/> Под заплахата от [[Австрийска империя|Австрия]] същото лято снема [[обсада на Силистра (1854)|обсадата на Силистра]] и отвежда руските войски от [[Влахия]] и [[Добруджа]] зад река [[Прут]].<ref>Badem, Candan. The Ottoman Crimean War 1853-1856. BRILL, 2010. ISBN 9004182055. Стр. 186-187</ref>