Берлински конгрес: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
→‎Участници: Оправяне на дребни грешки.
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 12:
Организирането на конгреса започва след сключване на [[Лондонско споразумение|Лондонското споразумение]], което предрешава основните въпроси от работата на конгреса. Във връзка с неговата работа са сключени и предварителни споразумения: [[Англо-австроунгарско споразумение (1878)|Англо-австроунгарско]] и [[Англо-турско споразумение (1878)|Англо-турско]].&nbsp;<ref name="Meyer1963">{{икона|de}} ''Weltgeschichte: Schicksale dер Menschheit von dер Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter'', '''Dr. Hermann Meyer''', Bertelsmann (Gütersloh), 1963, стр. 399-400</ref>
 
== Участници ==
Съдбата на България е решена без '''нито един българин'''. [[Методий Кусевич]], тогава [[архимандрит]] и [[протосингел]] при [[Пловдивска митрополия|Пловдивската митрополия]], обръща публично внимание на подготвяните от Англия и Австро-Унгария несправедливости спрямо българския народ и организира подписки от всички земи, които да бъдат занесени до Берлинския конгрес. В Македония подписките са организирани от [[Кузман Шапкарев|Шапкарев]], а в Пловдив от самия Методий. Адресите от Македония, Шапкарев ги предава на велешкия търговец Весов, който ги предава в руското посолство. Пловдивските адреси също попадат в руското посолство, след като [[Костаки Пеев]] съобщава на руските власти за събраните подписки. Тъй като руската политика, видно от тайното [[Райхщадско споразумение]], не е предвиждала създаването на голяма славянска държава на Балканите, подписките не получат гласност, съответно нито един български представител не отива и не присъства на конгреса<ref>{{радев-1}}</ref>.
 
Участници, решили съдбата на България, са :