Поибрене: Разлика между версии

Селото вероятно е създадено по време на Османското владичество от жители на околните села и преселници. Османски регистър от 1576 г. не ни дава сведение за съществуването на селото, като са посочени имената на околните села: Белица, Мечка (Оборище), Петрич и Панагюрище. За първи път с. Поибрене се съобщава в турски документ от 1635 год. Данните показват за наличие на чисто българско население. Краеведи твърдят, че Поибрене, подобно други околни селища, е създадено от местни жители и от преселници от днешна Северозападна Македония, Албания и Косово. Иречек допуска, че основателите на Поибрене са живели първоначално по поречите на Марица. Друго сведение твърди, че някои от заселниците са дошли от Пиротско. Около селото възникват 18 махали. За защита на прохода през Поибренския пролом от вражески нашествия са строени „Асеново кале“ и „Шишманово кале“, които и днес местните жители наричат „Градищата“. По време на османската власт селото е с ''[[войнуци|войнугански статут]]'' – не плаща данъци към хазната, но в замяна на това има [[Дервентджии|задължението да охранява прохода]]. Четници от селото заемат главна роля в [[Априлското въстание]]. През войните след освобождението Поибрене дава 176 убити и 18 безследно изчезнали. През 1934 г. жителите на селото са били 4 499.