Полско въстание (1830 – 1831): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 30:
[[Битка при Остроленка|Поражението при Остроленка]] води до изостряне на политическите противоречия сред въстаниците, засилвайки пораженческите настроения и реакцията на националистите. Отказът на доминирания от консерваторите сейм да оземли военнослужещите и крепостните селяни засилва напрежението и стеснява социалната база на въстанието. Кризата ескалира с намесата на главнокомандващия генерал Скжинецки, който се опитва да установи ред, арестувайки част от политическите си противници във Варшава. След като отказва да му предостави исканите диктаторски правомощия, Сеймът го сваля от поста му. В този момент, на 15 август, във Варшава избухват масови безредици, по време на които са линчувани десетки затворници. Княз Чарториски сдава властта на военна диктатура начело с генерал [[Ян Круковецки]].
В това време новият руски главнокомандващ [[Иван Паскевич]] се възползва от съдействието на [[Прусия|пруските]] власти, превежда армията си през Висла при [[Торун]] и напада Варшава от запад, обхождайки главните въстанически сили. Отбраната на полската столица е сломена на 6 септември с превземането на предградието [[Вола (Варшава)|Вола]], след което Круковецки капитулира. [[Битка при Варшава (1831)|Падането на Варшава]] води до деморализация и бърза политическа и военна дезинтеграция на въстанието. Основната част от полската армия (начело с генерал [[Мачей Рибински]]) се оттегля в [[Прусия]], където е разоръжена и интернирана. Съпротивата срещу руснаците е потушена окончателно през октомври.{{hrf|Davies|2005|237-238}}
== Източници ==
| |||