Поибрене: Разлика между версии

Селото вероятно е създадено по време на Османското владичество от жители на околните села и преселници. Османски регистър от 1576 г. не ни дава сведение за съществуването на селото, като са посочени имената на околните села: Белица, Мечка (Оборище), Петрич и Панагюрище. За първи път с. Поибрене се съобщава в турски документ от 1635 год. Данните показват за наличие на чисто българско население. Допуска се, че основателите на Поибрене са живели първоначално по поречието на Марица, като това вероятно са преселници от района на днешното с. [[Радуил]]. Краеведи твърдят, че в Поибрене се заселват и преселници от Западна Македония - Дебър, Струга, Прилеп и Костур. Друго сведение твърди, че някои от заселниците са дошли от Пиротско. Около селото възникват 18 махали, като Алачовец, Арамлиец, Балчовци, Кайрака, Косевица, Курил, Нивицата, Павел, Поленето, Слатина, Сребриново (Сърбиново), Тропев рът, Шишман и др. По време на османската власт селото е с ''[[войнуци|войнугански статут]]'' – не плаща данъци към хазната, но в замяна на това има [[Дервентджии|задължението да охранява прохода]]. В султанска заповед от времето на голямото раздвижване на балканските християни в годините на войната между Османската империя и т. нар. Свещена лига от 1689 г., се нарежда арестуването на неколцина войнуци от селата Панагюрище, Мечка и Поибрене, които покровителствали и укривали от властта [[Балчо войвода|хайдутина Балчо]]. Левски създава революциовнен комитет в селото. Четници от селото заемат главна роля в [[Априлското въстание]]. През войните след освобождението Поибрене дава 176 убити и 18 безследно изчезнали. През 1934 г. жителите на селото са били 4 499.