Кричим: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 32:
[[File:Krichim-soil-monument.jpg|right|thumb|Пръст от паметните места от боевете на Първа българска армия през Отечествената война]]
 
Кричим е древно селище от [[Византийска империя|ранновизантийско]] време. В началото на дефилето на река Въча, на високи и непристъпни скали от двете страни се намират останките от двете средновековни крепости играли ключова роля в охраната на този важен планински проход. Особено интересна е Асенова крепост, от която са останали запазени крепостна стена, водохранилище, жилищни сгради. Голямата забележителност там е Асеновия камък, на който е изсечен един изключително ценен [[Кричимски надпис|надпис]], отлично запазен и днес. Той гласи: ”На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“. Смята се, че става въпрос за Цар Иван Асен II, който е завладял крепостта през 1230 г. и е имал обичай да ознаменува своите победоносни походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена.
 
Областта е част от Първото българско царство до падането му под византийска власт. Освободена е при похода на Цар [[Иван Асен I|Асен I]] в [[1190]] г. През 1198 година Кричимската крепост е в ръцете на [[Иванко]]. Същата година крепостта е превзета от византийския [[севастократор]] [[Георги Палеолог]], който пада мъртъв, след като преодолява крепостната стена със стълба.
 
Особено интересна е Асенова крепост, от която са останали запазени крепостна стена, водохранилище, жилищни сгради. Голямата забележителност там е [[Кричимски надпис|Камъка на Цар Асен]] , на който е изсечен един изключително ценен [[Кричимски надпис|надпис]], отлично запазен и днес. Той гласи: ''”На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“''. Смята се, че става въпрос за похода на Цар [[Иван Асен I|Асен I]] в [[1190]] г. или за Цар Иван Асен II, който завладява крепостта в 1230 г. и е имало обичай да се ознаменуват победоносните походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена.
 
След победата от 1235 г. царят дарява щедро монашеските обители на Света гора, за което свидетелства патриарх Евтимий в „Житие на Петка Търновска“. От златопечатните грамоти, издадени от името на Иван Асен II за тези манастири, е запазена само този за Ватопед („Ватопедска грамота“). Съхранена е и грамотата, даваща право на дубровнишките търговци за свободна търговия в земите на Българското царство („Дубровнишка грамота“). Особен интерес в нея представлява изброяването на подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка.
 
През 1198 година Кричимската крепост е в ръцете на [[Иванко]]. Същата година крепостта е превзета от византийския [[севастократор]] [[Георги Палеолог]], който пада мъртъв, след като преодолява крепостната стена със стълба.
[[Image:JoanAsenDeed.jpg|дясно|thumb|300px|[[Дубровнишка грамота|Дубровнишката грамота]] на цар Иван Асен II]]