Кричим: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 36:
Областта е част от Първото българско царство до падането му под византийска власт. Освободена е при похода на Цар [[Иван Асен I|Асен I]] в [[1190]] г. През 1198 година Кричимската крепост е в ръцете на [[Иванко]]. Същата година крепостта е превзета от византийския [[севастократор]] [[Георги Палеолог]], който пада мъртъв, след като преодолява крепостната стена със стълба.
Особено интересна е Асенова крепост, от която са останали запазени крепостна стена, водохранилище, жилищни сгради. Голямата забележителност там е [[Кричимски надпис|Камъка на Цар Асен]] , на който е изсечен изключително цененния за историята ''Кричимски надпис'', отлично запазен и днес. Той гласи: ''”На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“''. Смята се, че, както е имало обичай да се ознаменуват победоносните походи срещу византийците с надписи върху камък за вечни времена, става въпрос за похода на Цар [[Иван Асен I|Асен I]] в [[1190]] г. или на цар [[Иван Асен II]] около 1230 г. когато царския български суверенитет над крепостта е възстановен
След победата от 1235 г. царят дарява щедро монашеските обители на Света гора, за което свидетелства патриарх Евтимий в „Житие на Петка Търновска“. От златопечатните грамоти, издадени от името на Иван Асен II за тези манастири, е запазена само този за Ватопед („Ватопедска грамота“). Съхранена е и грамотата, даваща право на дубровнишките търговци за свободна търговия в земите на Българското царство („Дубровнишка грамота“). Особен интерес в нея представлява изброяването на подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка.
| |||