Стара планина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 91.139.195.56 (б.), към версия на 78.90.15.107 |
Редакция без резюме |
||
Ред 19:
| карта-файл2 =
}}
'''Стара планина''' (в [[Античност]]та: ''Хемос'' или ''Хемус''<ref>В съвременния български правопис е възприето името да се изписва ''Хемус'' по латински образец.</ref>, на [[старогръцки]]: Αίμος, {{lang-la|Haemus}}; на [[славянски езици|славянски]]: ''Маторни гори''; {{lang-tr|Коджабалкан ''или'' Балкан}}, от персийската дума ''balkaneh'' – „висок, който се извисява“), е [[планинска верига]] на [[Балканския полуостров]] (на чието турско име полуостровът е наречен), на територията на [[България]] (предимно) и [[Сърбия]]. За пръв път името '''Стара планина''' се споменава през 16 век.
Простира се на запад от [[Белоградчишкия проход]] (между [[община Белоградчик]], [[област Видин]] и [[Княжевац (община)|община Княжевац]], [[Зайчарски окръг]]) до нос [[Емине]] на [[Черно море]] на изток. По-голямата ѝ част се намира на територията на България, разположена по дължината на страната, като условно я разделя на [[Северна България|Северна]] и [[Южна България]]. Най-високата ѝ точка е връх [[Ботев (връх)|Ботев]] (2375,9 м).
В нейното землище са обособени много природни паркове, защитени местности и един национален парк. Тя е един от най-големите центрове на ендемични и реликтни видове.<ref>Хидробиология, Иван Борисов Матев и колектив, Pensoft Publishers, 2004 г., с. 158</ref> Поради изградената материална база, чистия въздух и високопланинския си характер, Стара планина често е предпочитана цел за [[туризъм]]. В нея са изградени 81 [[хижа|хижи]].▼
▲В нейното землище са обособени много природни паркове, защитени местности и един национален парк. Тя е
{{Основна|География и дялово разделение на Стара планина}}▼
== География ==
Стара планина е една от четирите [[Физикогеографски зони и области на България|физикогеографски области]] на [[Старопланинска зона|Старопланинската зона]]. Тя е е част от [[Алпиди|Алпо-Хималайската планинска система]] и в частност от голямото земно образувание, известно като [[Балканиди]]. Разположена е между [[Предбалкан]]а на север и [[Подбалкански котловини|Подбалканските котловини]] на юг. На запад се простира до реките Търговишки Тимок (дясна съставяща на Бели Тимок) и [[Височица]] (Комщица, Темска река, десен приток на [[Нишава]]) в [[Сърбия]], а на изток, при нос [[Емине]] достига до [[Черно море]]. Простира се върху територията на части от 14 български области – [[Област Видин|Видинска]], [[област Монтана|Монтана]], [[област Враца|Врачанска]], [[Софийска област|Софийска]], [[област София]], [[област Ловеч|Ловешка]], [[област Пловдив|Пловдивска]], [[област Габрово|Габровска]], [[област Стара Загора|Старозагорска]], [[област Велико Търново|Великотърновска]], [[област Сливен|Сливенска]], [[област Шумен|Шуменска]], [[област Бургас|Бургаска]] и [[Област Варна|Варненска]].▼
=== Положение ===
▲Стара планина е
Площта на Стара планина (само на територията на България) е 11 596,4 km<sup>2</sup>, с дължината – 530 km и ширина от 15 (в средната част) до 50 km (в западната и източната част). Средната ѝ надморска височина е 722 m.
Line 62 ⟶ 63:
Стара планина граничи на север с [[Предбалкан]]а, като посредством седловини (Превалска, Лопатна, Падеш, Превлаката, Богое и др.) са свързва с предбалканските ридове, а чрез подбалканските планински прагове (Гълъбец, Козница, Стражата, Межденик и др.) се осъществява връзката с разположената на юг от нея [[Средна гора]].
Северната граница на Стара планина с [[Предбалкан]]а следи в едри линии надлъжните разломи по протежение на северновергентните навлачни структури. Една част от границата следи чупките на напречните долини на реките, които са твърде изразителни при допира на твърдите варовици на юротипните гънки и по-неустойчивия дълбоко обработен в тектонско отношение литоложки субстрат на Стара планина. Освен това на някои места границата се очертава от младия седиментен пълнеж на синклиналните структурни понижения.
Line 71 ⟶ 72:
В източната си част границата между Предбалкана и Стара планина се проследява по подножието на тектонски обусловената откъм юг ограда на [[Герлово|Герловската хълмиста котловина]] и по северното подножие на [[Върбишка планина]] достига до сливането на двете съставящи реки на [[Камчия]] – [[Голяма Камчия]] и [[Луда Камчия]] при село [[Цонево]]. След това по северното подножие на [[Камчийска планина]] границата достига до [[Черно море]] при устието на [[Фъндъклийска река]], като в този си участък Стара планина граничи директно с [[Дунавската равнина]].
Южната граница на Стара планина от запад на изток се проследява по северните периферии на Подбалканските котловини: [[Бурелска котловина|Бурелска]], [[Софийска котловина|Софийска]], [[Саранска котловина|Саранска]], [[Камарска котловина|Камарска]], [[Златишко-Пирдопска котловина|Златишко-Пирдопска]], [[Карловска котловина|Карловска]], [[Казанлъшка котловина|Казанлъшка]], [[Сливенска котловина|Сливенска]], [[Карнобатска котловина|Карнобатска]] и [[Айтоска котловина|Айтоска]].
Line 83 ⟶ 84:
Западната част на Стара планина заема площ от 4 196,9 km<sup>2</sup>, което представлява 36,19% от общата площ на Стара планина. Средната и надморска височина е 849 m. Най-голям процент – 49,44 заемат нископланинските земи (надморска височина между 600 и 1000 м), следвани от среднопланинските – 27,15%, а най-малък – 1,79% високопланинските земи с височина над 1600 m. Дължината на Западна Стара планина е 190 km, а ширината ѝ варира от 15 до 50 km.
[[Файл:Midzor2.jpg|мини|
* [[Берковска планина]]
* [[Било (планина)|Било]] (планина)
Line 104 ⟶ 105:
* [[Чепън]]
* [[Чипровска планина]]
* [[Язова планина]]}}
==== Средна Стара планина ====
Line 110 ⟶ 111:
Средната част на Стара планина заема площ от 3 400,9 km<sup>2</sup>, което представлява 29,33% от общата площ на Стара планина (най-малък дял). Средната ѝ надморска височина обаче е най-висока от трите части – 961 m. Най-голям процент – 44,48 заемат нископланинските земи (надморска височина между 600 и 1000 м), следвани от среднопланинските (между 1000 и 1600 м) – 31,66%, а най-малък – 7,7% високопланинските земи с височина над 1600 m. Дължината на Средна Стара планина е 185 km, а ширината ѝ е от 15 до 20 km.
[[
* [[Дебелец (рид)|Дебелец]]
* [[Елено-Твърдишка планина]]
Line 120 ⟶ 121:
* [[Триглав (Стара планина)|Триглав]] (планински масив)
* [[Троянска планина]]
* [[Шипченска планина]]}}
==== Източна Стара планина ====
Line 128 ⟶ 129:
Източната част на Стара планина заема площ от 3 998,6 km<sup>2</sup>, което представлява 34,48% от общата площ на Стара планина. Средната ѝ надморска височина е най-ниска от трите части – 385 m. Най-голям процент – 70 заемат нискохълмистите земи (надморска височина между 200 и 600 м), следвани от нископланинските (между 600 и 1000 м) – 15,61%, а най-малък – 0,39% среднопланинските земи с височина между 1000 и 1600 m. Дължината на Източна Стара планина е 155 km, а ширината ѝ варира от 30 до 40 km.
[[
* [[Айтоска планина]]
* [[Върбишка планина]]
Line 140 ⟶ 141:
* [[Сливенска планина]]
* [[Стидовска планина]]
* [[Терзийски баир]]}}
== Геоложки строеж
Стара планина е младонагъната планинска система, изградена от няколко полегнали на север антиклинали: Берковска, Свогенска, Централнобалканска, Шипченска, Твърдишка, Сливенска, Котленска и Еминската. Целостта на основните структури е нарушена от система разседи и разломи, изразени в релефа под формата на синклинални гънки: Издремецката, Чумерненската и Лудокамчийската синклинала. В Западна и Средна Стара планина гънките имат [[палеозой]]ска ядка от кристалинни скали ([[гранит]]и, гранодиорити, филити, диабази, лиски, метаморфни [[шисти]], кварцити и др.) и [[мезозой]]ска мантия от [[триас]]ки конгломерати, пясъчници и варовици, кредни [[варовици]], варовити мергели и флашки седименти, еоценски варовици, конгломерати и др. В Източна Стара планина антиклиналите са по-слабо издигнати и затъват на изток към Черноморската падина. изградени са предимно от кредни и палеогенни седименти.
Line 155 ⟶ 156:
== Климат и води ==
[[Климат]]ът е умереноконтинентален, с изключение на най-източните части, които са подложени на преходноконтинентално влияние.
Line 191 ⟶ 192:
|}
От Стара планина извират редица наши големи реки като [[Лом (река)|Лом]], [[Огоста]], [[Нишава]], [[Малки Искър (река)|Малки Искър]], [[Вит]], [[Осъм]], [[Видима (река)|Видима]], [[Росица (река)|Росица]], [[Янтра]], [[Стряма]] [[Тунджа]], [[Луда Камчия]] и др. Тук се формира значителна част от оттока на реките в [[България]]. Реките се характеризират с дъждовно-снежно, снежно-дъждовно, дъждовно (особено източната част) и карстово подхранване (реките [[Нишава]], [[Искрецка река]], [[Котленска река]], Лева река и др.). Във високите части максимумът на оттока е през [[май]], а в по-ниските през [[април]] за северния склон и през [[март]] за южния. В басейна на река Луда Камчия максимумът е през февруари. Тук са разположени и две тектонски езера: [[Купенско езеро|Купенското]] в Централна Стара планина и [[Скаленско езеро|Скаленското]] в [[Стидовска планина]].
Line 210 ⟶ 211:
Главната Старопланинска верига обитават представители на средноевропейската и евросибирската фауна – дива коза, благороден елен, сърна, мечка, катерица, вълк, лисица, заек, таралеж, от птиците – орел, алпийска гарга, кълвач, дрозд, от влечугите и земноводните – дъждовник, усойница, живораждащ гущер, зелен гущер, алпийски тритон и др. Някои животински видове от бръмбарите, пеперудите, скакалците, охлювите, пещерните животни са ендемити.
== Забележителности ==
[[Файл:Sheep Stara planina.jpg|дясно|мини|250px|Овце в Стара планина]]
Стара планина е част от [[100 национални туристически обекта|Стоте национални туристически обекта]]. Сред тях са обектите [[връх Ботев]], [[връх Шипка]], с. [[Осеновлаг]] – манастирът „[[Седемте престола]]“, населени места в близост, като [[Котел]], [[Жеравна]], [[Сливен]], [[Казанлък]], [[Габрово]], [[Боженци]], [[Дряново]], [[Елена]], [[Трявна]], [[Карлово]], [[Калофер]], [[Клисура]], [[Сопот]],[[Враца]], [[Троянски манастир]] и др. В планината има 20 временни (пресъхващи) и постоянни езера.
== Значение ==
Балканът е гръбнакът на България. През 9 век хан [[Крум]] напада византийската войска на 26 юли 811 г. при [[Върбишки проход|Върбишкия проход]] в [[Източна Стара планина]]. Императорът е пленен и посечен в краката на хана, а от черепа му той заповядва да направят окована със сребро чаша, от която пие наздравица. По този начин, според прабългарските вярвания, той си присвоява орендата (силата) на убития враг. Тази изключителна победа осигурява на [[България]] надмощие над [[Югоизточна Европа]] за много векове напред.
Line 219 ⟶ 221:
== Външни препратки ==
* [http://www.kanarata.com Етно Комплекс Канарата – Къщи за гости в село Селце Стара планина]
* [http://www.bulgarian-mountains.com/bg/Huts/Stara Списък на хижите в Стара планина]
Line 238 ⟶ 239:
* Пенин, Румен, Природна география на България, изд. Булвест 2000, 2007 г. стр. 168-174.
==
<references />
* [http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=17076 Георгиев, Милан, Физическа география на България],
* [http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България], София, 1980 г., стр. 467-469
{{Планини в България}}
| |||