Люлин (планина): Разлика между версии

| карта-файл2 =

}}

 

Планината е разположена между [[Софийска котловина|Софийската котловина]] на североизток, Брезнишката котловина на запад и [[Пернишка котловина|Пернишката котловина]] на югозапад. На северозапад чрез [[Радуйска седловина|Радуйската седловина]] (830 m) се свързва с планината [[Вискяр]], а на югоизток [[Владайски проход|Владайската седловина]] я свързва с [[Витоша]]. Дължината ѝ между двете седловини е около 20 km, а ширината 12-13 km.

Билото на планината е плоско и се издига на 1100-1200 m н.в., като над него стърчат заоблени върхове, най-висок от които е връх [[Дупевица]] (1255,8 m), разположен в най-югоизточната ѝ част. Североизточните ѝ склонове, обърнати към [[Софийска котловина|Софийската котловина]] са по-стръмни от тези на югозапад към [[Пернишка котловина|Пернишката котловина]], които са полегати. Седловината [[Бучин проход]] (южно от [[Банкя]]) я разделя на две части – по-обширна, но по ниска северозападна част и по-малка, но по-висока югоизточна. Изградена е от варовици, туфи, туфити и андезити. По билото на планината преминава главният вододел на [[България]] между водосборните басейни на [[Черно|Черно море]] и [[Егейско море]]. Югозападните ѝ склонове се отводняват от малки десни притоци на [[Струма]], а североизточните от левите притоци на [[Искър]] ([[Суходолска река]] и др.). Преобладаващата почвена покривка е представена от канелени и светлокафяви горски почви. Югоизточната ѝ част е обрасла с широколистни гори и пасища, а северозападната е обезлесена.

 

== Източници ==

* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 296. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581

 

{{Планини в България}}