Люлин (планина): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 28:
[[Файл:Lulinp02.jpg|мини|Манастирски поляни]]
[[Файл:Lulinp05.jpg|мини|Люлинов рид]]
[[Файл:Lulinp12.jpg|мини|Манастир „Св. Свсв. Кирил и Методий“]]
Билото на планината е плоско и се издига на 1100 - 1200 m н.в., като над него стърчат заоблени върхове,. найНай-висок от коитовисокият е връх [[Дупевица]] (1255,8 m), разположен в най-югоизточната ѝ част. Североизточните ѝ склонове, обърнати към [[Софийска котловина|Софийската котловина]], са по-стръмни от тези на югозапад към [[Пернишка котловина|Пернишката котловина]], които са полегати. Седловината [[Бучин проход]] (южно от [[Банкя]]) я разделя на две2 части – по-обширна, но по -ниска северозападна част и по-малка, но по-висока югоизточна.

Изградена е от варовици, туфи, туфити и андезити. По билото на планината преминава главният вододел на [[България]] между водосборните басейни на [[Черно|Черно море]] и [[Егейско море]]. Югозападните ѝ склонове се отводняват от малки десни притоци на [[Струма]], а североизточните от левите притоци на [[Искър]] ([[Суходолска река]] и др.).

Преобладаващата почвена покривка е представена от канелени и светлокафяви горски почви. Югоизточната ѝ част е обрасла с широколистни гори и пасища, а северозападната е обезлесена.
 
В планината Люлин е намирананамиран скакалец [[Гръцка сага]] - на дефилето[[дефиле]]то на Владайска река над Княжево, където през 1938, 1939 и 1940 г. са уловени шест6 женски индивида, определени правилно едва през 2003 г.
 
== Селища ==
В подножията на планината са разположени 2 града и 10 села. В североизточното ѝ подножие, на границата със [[Софийска котловина|Софийската котловина]] са разположени югозападните квартали на столицата [[София]] – [[Суходол (квартал)|Суходол]], [[Горна баня]] и [[Княжево (квартал)|Княжево]], а по северното ѝ подножие са град [[Банкя]]. По това подножие са разположени и селата [[Иваняне]], [[Клисура (Област София)|Клисура]], [[Мала Раковица]] и [[Мало Бучино]],. наНа северозапад, нав [[Радуйска седловина|Радуйската седловина]] е село [[Радуй]], а на югоизток, наоттатйк [[Владайски проход|Владайската седловина]] – село [[Владая]]. По югозападното ѝ подножие са селата [[Големо Бучино]], [[Дивотино]], [[Драгичево]] и [[Люлин (село)|Люлин]].
 
== Транспорт ==
През седловината Бучин проход, между селата [[Мало Бучино]] и [[Големо Бучино]], преминава участък от наскоронеотдавна пуснатата в експлоатация отсечка от автомагистрала [[Люлин (магистрала)|Люлин„Люлин“]].
 
По югоизточното ѝ подножие, през [[Владайски проход|Владайската седловина]], между село [[Мърчаево]] и квартал „[[Княжево (квартал)|Княжево]]“ на столицата, на протежение от 14,7 km преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево“Гюешево – [[София]] – [[Карлово]] – [[Бургас]].
 
През средата на планината, от село [[Дивотино]] до град [[Банкя]], на протежение от 14 km преминава участък от третокласен път № 602 от Държавната пътна мрежа [[Перник]] – [[Банкя]] – [[София]].
 
През двете2-те крайни седловини, отделящи я от съседните планини, преминават и участъци от трасетата на две2 жп линии на БДЖ: [[София]] – [[Перник]] – [[Благоевград]] – [[Кулата]] през [[Владайски проход|Владайската седловина]] и [[Перник]] – [[Волуяк]] през [[Радуйска седловина|Радуйската седловина]].
 
== Туризъм ==
Люлин планина е интересно място за [[туризъм]]. Макар и да е доста по-малка от популярния си съсед [[Витоша]], тя предлага интересни места и туристически атракции, които могат да бъдат обиколени и разгледани в рамките на един ден. Планината е доста разнообразна. Северният склон е покрит от дъбови и букови гори, през които има направени няколко туристически пътеки. Те са маркирани за улеснение на туристите. Южните склонове на планината са обезлесени. Те са покрити с тревна растителност и ниски храсти – шипки и други подобни. Той е и значително по-беден на водни ресурси.
 
Има няколко интересни варианта за туризъм из планината. От „Манастирски поляни“ може да се тръгне към [[Банкя]], [[Владая]] или към върховете на планината – Дупевица и Добринова скала. В южното подножие на Добринова скала, в югозападна посока на около стотина метра от върха преминава черен път с маркировка, водещ към [[хижа]] [[Люлин (хижа)|Люлин„Люлин“]] и идващ от [[вилна зона]] „Манастирски поляни“. Има и възможност за кратка разходка до [[Горнобанския манастир]] „Св. св. Кирил и Методий“, както и за такава из околността около „Манастирски поляни“. При изкачване на връх Дупевица се откриват други възможности за туризъм. От там може да се продължи на запад по билото на планината, до Добринова скала и по пътя водещ към Банкя да се слезе на голяма поляна, която е видима от м. „Манастирски поляни“. Тя се нарича [[Люлинов рид]]. Известна е и като летището, поради формата ѝ, както и от факта, че е ползвана от селскостопанската авиация по времето на [[Социализъм|социализма]]. Под нея има път, който води обратно до вилна зона „Манастирски поляни“, но преминава и през [[горнобанския манастир]]. В обратната посока същият път води и към Банкя. Докато се двоуми накъде да поеме, туристът може да си почине на чешмичката намираща се близо до пътя и да разгледа прекрасния параклис в построен в гората.
 
ОтИма връх Дупевица може да се слезе и по северния склон намиращ се под него, по пътечка в гората, и да се стигне до Горнобанския манастир. Друг интересен маршрут тръгващ от върха води към Владая. В близост до портала на поделението тръгва пътека, която стига до [[Владайския манастир]] „Св. Петка“. Минава се покрай красива брезова гора. Манастирът е основан по време на Втората българска държава и е възобновен през ХХ в. Понастоящем е постоянно действащ. Състои се от черква, жилищни и стопански сгради и параклис „Св. Неделя“. Черковният иконостас е обявенвъзможност за паметниккратка на културата. Този манастир не е единственият, който може да бъде видян в Люлин планина. В северното подножие на планината,разходка над вилна зона „Манастирски поляни“ седо намира Горнобанският[[Горнобанския манастир]] „Св. Свсв. Кирил и Методий“, известен още и като „Св. Крал“. Манастирът е основан през [[15 век]]. До манастира се стига по асфалтов път дълъг 1 km, който започва от просторен паркинг във вилна зона „Манастирски поляни“.
 
При изкачване на връх Дупевица се откриват други възможности за туризъм. От там може да се продължи на запад по билото на планината, до Добринова скала и по пътя, водещ към Банкя, да се слезе на голямата поляна [[Люлинов рид]], която е видима от м. Манастирски поляни. Тази поляна е известна също като ''Летището'', ползвана е от селскостопанската авиация по времето на социализма. Под нея има път, който води обратно до вилна зона „Манастирски поляни“, като преминава край Горнобанския манастир. В обратната посока същият път води и към Банкя. Близо до пътя се намират чешмичка и параклис в гората. От връх Дупевица може да се слезе и по северния склон по пътечка в гората и да се стигне до Горнобанския манастир.
Друго интересно място в планината е Войнишкия паметник. Той се намира в поляните над горнобанското танково поделение. До него може да се стигне по черен път, тръгващ от местността „Кърлежа“ в „Манастирски поляни“. До паметника има и чешмичка. От същото място в „Манастирски поляни“ тръгва и стръмна пътека, по която за 15 минути се слиза на пътя София-Перник. Минава се през местността „Черният кос“, а по средата на разстоянието има чешмичка, до която минава черен път, по който може да се стигне до прекрасната скална местност, която всеки жител или гост на столицата е виждал минавайки по шосето идващо от Перник.
 
Друг интересен маршрут, тръгващ от върха, води към Владая. В близост до портала на поделението тръгва пътека, която стига до [[Владайския манастир]] „Св. Петка“. Минава се покрай красива брезова гора. Манастирът е основан по време на Втората българска държава и е възобновен през ХХ в. Понастоящем е постоянно действащ. Състои се от черква, жилищни и стопански сгради и параклис „Св. Неделя“. Черковният иконостас е обявен за паметник на културата.
== Интересно ==
В Люлин е намирана [[Гръцка сага]]-на дефилето на Владайска река над Княжево, където през 1938, 1939 и 1940 г. са уловени шест женски индивида, определени правилно едва през 2003 г.
 
Друго интересно място в планината е ВойнишкияВойнишкият паметник. Той се намира в поляните над горнобанското танково поделение. До него може да се стигне по черен път, тръгващ от местността „Кърлежа“Кърлежа в „МанастирскиМанастирски поляни“поляни. До паметника има и чешмичка. От същото място в „МанастирскиМанастирски поляни“поляни тръгва и стръмна пътека, по която за 15 минути се слиза на пътя София - Перник. Минава се през местността „ЧерниятЧерния кос“кос, а по средата на разстоянието има чешмичка, до която минава черен път, по който може да се стигне до прекрасната скална местност, която всеки жител или гост на столицата е виждал минавайки по шосето идващо от Перник.
== Вижте още ==
* [[Списък на планините в България]]
 
== Топографска карта ==
* {{Карта|K-34-47|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-047.jpg|scale=1:100000}}
* {{Карта|K-34-59|url=http://download.maps.vlasenko.net/smtm100/k-34-059.jpg|scale=1:100000}}
 
{{commonscat|Lyulin mountain}}
 
== Източници ==
* [http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България], София 1980 г., стр. 296. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
 
{{Планини в България}}