Франческо Петрарка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Алпинисти, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 27:
Петрарка е роден в [[Арецо]] през [[1304]] в семейството на [[нотариус]] и прекарва ранното си детство в близкото до [[Флоренция]] село [[Инчиза]]. Баща му, Сер Петрако, е изгонен от Флоренция през [[1302]] (заедно с Данте) от [[Черни гвелфи|Черните гвелфи]].
Петрарка прекарва голяма част от детството си в [[Авиньон]] и съседния [[Карпентрас]], където се премества семейството му, следвайки папа [[Климент V]], поставил през [[1309]] началото на [[Авиньонско папство|Авиньонското папство]]. По настояване на баща си Петрарка учи право в [[Монпелие]] ([[1316]]
След смъртта на баща си през 1326, Петрарка се връща в Авиньон, където заема различни църковни служби. Тази работа му дава много време за писане. С първата си мащабна работа (''„Африка“'', [[епопея]] на латински за римския военачалник [[Сципион Африкански]]) Франческо Петрарка придобива европейска известност. През [[1341]] е обявен в [[Рим]] за [[поет лауреат]], първият човек след [[Античност]]та, който получава това отличие.
Ред 35:
== Алпинизъм ==
На [[26 април]] [[1336]] Франческо Петрарка, заедно с брат си и двама придружители, се изкачва на връх [[Ванту]] (1909 m). Доста по-късно той описва пътуването с в писмо до своя приятел [[Франческо Диониджи]]. По това време не е обичайно да се изкачват планини само заради изживяването. Затова тази дата се смята за „рожден ден на [[алпинизъм|алпинизма]]“, а самият Петрарка (''Petrarca alpinista'')
== Късни години ==
Последната част от живота си Франческо Петрарка прекарва в пътувания из Северна Италия като учен, поет и дипломат. Кариерата на Петрарка в [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] не му позволява да се ожени, но той е баща на две деца от една или две жени, останали неизвестни. Синът му Джовани е роден през [[1337]] в Авиньон, а дъщеря му Франческа
[[File:Arquà Petrarca - Tomba di Petrarca 1.jpg|thumb|250px|д|Гробът на Франческо Петрарка]]
Отклонявайки предложението на катедрата във Флоренция, и след смъртта на Колона прекарва 8 години в Милано при двора на фамилия Висконти; изпълнява разни дипломатически мисии и, между впрочем, отива в Прага при император [[Карл IV (Свещена Римска империя)|Карл IV]], когото посещава по негова покана още по време на неговото пребиваване в Мантуа. През 1361 година Петрарка напуска Милано и след неудачни опити се връщане в [[Авиньон]] и преселване в [[Прага]], се установява се във [[Венеция]] (
Оттук той почти ежегодно предприема продължителни пътешествия из [[Италия]]. Последните години от живота си, към 1367 година, Петрарка провежда при двора на Франческо ди Kapapa, отчасти в Падуа, отчасти в село Аркуа, където прекарва остатъка от живота си в религиозно съзерцание. Там и умира в нощта на 18 срещу 19 юли 1374 г., не доживявяйки с един ден своята 70-годишнина. Намират го на сутринта на масата с перо в ръката, над жизнеописанието на Цезар. На местното гробище е издигнат паметник от червен мрамор, поставен на поета от зет му Бросано, бюстът е издигнат през 1667 година.
| |||