Разлика между версии на „Цицерон“

редакция без резюме
| повлиял = }}
}}
'''Марк Тулий Цицерон''' ({{lang-la|Marcus Tullius Cicero}}) е римски държавник, най-прочутият [[оратор]] на [[Рим]], адвокат, писател, [[философ]] и [[Консул (Древен Рим)|консул]] 63 пр.н.е. Известен е като най-големият [[стилистика|стилист]] на латинската проза. Животът му съвпадна с упадъка и падането на Римската република, и е бил важен фактор в много от най-значимите политически събития на своето време.  Роден е на 3 януари 106 пр.н.е. в [[Арпино|Арпинум]].
 
== Произход и образование ==
В творчеството на Цицерон от гледна точка на политологичната проблематика се открояват три теоретични трактата, написани през периода от 55 до 51 г.пр.Хр.: „За оратора“ („De oratore“), „За държавата“ („De republica“) и „За законите“ („De legibus“). И трите трактата са написани по маниера на диалозите на Платон и Аристотел. Трактатът „За оратора“, посветен на теорията на красноречието, е завършен през есента на 55 година пр. Хр. (Цицерон съобщава това в едно от писмата си до Атик). Трактатът „За държавата“ е започнат през 54 година пр. Хр., малко преди заминаването на Цицерон за Киликия. След него се появява трактатът „За законите“. И в този случай Цицерон използва метода на Платон, който допълва своята „Държава“ (диалог на идеалната държава) е написан от по-практични позиции труд – „Законите“.
 
Може би най-известният диалог на Цицерон е „За държавата“, станал широко известен още на съвременниците му. Един от тях- – Марк Целий Руф, пише на Цицерон в Киликия през 51 пр.н.е.: „Твоите книги за държавата се ценят високо от всички“.
 
Общата конструкция на трактата, написан под формата на диалог, е следната: първа и втора книга са посветени на въпроса за най-доброто държавно устройство, трета и четвърта книга – -на философското обосноваване на понятието държава (въз основа на идеята за справедливост ), а пета и шеста- – на въпроса за качествата на най-подходящия държавен деец.
 
Цицерон не прави изключение от античната традиция в изследванията за държавата, които се свеждат до два основни въпроса: за формите на държавната уредба и за най-добрата от тях.
За разлика от Аристотел (според когото свободното гражданство е отношение между равни, но тъй като по природа хората не се раждат равни, гражданството трябва да се ограничи до внимателно подбрана група) Цицерон твърди, че тъй като хората са подчинени на един закон и чрез него стават съграждани, те трябва да са равни, че в притежаването на разум и в произтичащите от него права се състои равенството между хората. Този важен теоретичен принос на хуманист Цицерон е формулиран в трактата му „За законите“. Като дава определение на държавата, той дава на света и думата република.
 
В съответствие с древногръцката традиция Цицерон отделя голямо внимание на анализа на различните форми на държавно устройство. Той обособява три прости (или „чисти“) форми на държавата: монархия, аристокрация и демокрация. Всяка от тях е неустойчива, нестабилна и лесно се изражда в съответната ѝ неправилно („лоша“) форма. Така се появява своеобразен кръговрат на сменящи се форми на държавата.
 
Чрез думите на Сципион (един от участниците в диалога) Цицерон излага възгледите на привържениците на всяка форма на държавна уредба и едва в отговор на повторно зададения въпрос на Лелий (друг участник в диалога) той заявява, че ако трябва да се избере една от споменатите три типа държави, би предпочел царската власт. Но по-добър от него е този, който ще бъде резултат от умереното съчетаване на трите начина на държавна уредба.
Смесената или истинската държава трябва да притежава:Нещо отличително и царствено, друго-да е предпоставено и разпределено за решаване от първенците, а някои дела да бъдат оставени на преценката и волята на народа. Такова устройство има, първо, една голяма справедливост, от която свободните хора мъчно да са лишени дълго време и второ, има стабилност.
 
Цицерон разработва идеята за най-добрата държавна уредба по индуктивен път, в тясна връзка с историята на римските институции от епохата на римската сенатска република. В нея консулите изразяват монархичното начало, Сенатът-аристократичното, а комиците (народните събрания) и народните трибуни -демократичното.
 
=== Заговора на Катилина ===
След развода си той се жени вече 60-годишен през ноември 46 пр.н.е. за 15-годишната му богата довереница Публилия, за да върне с нейната зестра обратно зестрата на Теренция. След смъртта на неговата дъщеря той се развежда след няколко месеца.
 
== Творчество ==
Писмената работа на Цицерон може да бъде подредени в три категории. Цялото негово творчество има политическа цел.
 
Накрая, са запазени около 900 писма до и от (най-вече от) Цицерон. Повечето от тях са били адресирани до неговата близка приятелка Atticus или до брат му Quintius, но някои кореспонденции до и от някои други римляни, включително известни римляни като Цезар също са запазени. Буквите често правят интересен контраст с философски диалози, тъй като те се справят в по-голямата си част не с възвишени философски въпроси, но със светски изчисления, компромисите, ласкателства и манипулации, които са били част от политиката в Рим.
 
==== Речи ====
Цицерон е публикувал повече от 100 речи, политически и съдебни, от които до нас са достигнали 58. До наши дни са оцелели също и 19 трактата по [[риторика]], [[политика]] и [[философия]], по които са се учили на [[ораторско изкуство]] поколения [[юрист]]и. Освен това са съхранени и повече от 800 писма на Цицерон, съдържащи много биографички сведения и много ценна информация за римското общество от края на републиканския период.
 
==== Трактати ====
Неговите философски трактати не съдържат нови идеи, но са ценни с това, че излагат подробно и неутрално учения на водещи философски школи от онова време: [[стоици]], [[академик|академици]] и [[епикурейци]].
 
В ''[[Успоредни животописи]]'' [[Плутарх]] описва живота на Цицерон наред с този на [[Демостен]].
 
== Издания ==
* Марк Тулий Цицерон. Избрани писма. С., НК, 1983 (Библиотека за антична литература „Хермес“).
* Марк Тулий Цицерон. Избрани речи. С., Наука и изкуство, 1983 (Велики оратори).
* Марк Тулий Цицерон. За задълженията. Тускулански беседи. С., УИ, 2008.
 
== Изследвания ==
* Зелинский, Ф. Ф. Цицерон в истории европейской культуры. – В: Същият. Возрожденцы (научно-популярные статьи). СПб., Алетейя, 1997, 23 – 63.
* Ланге-Айхбаум, Вилхелм, Волфрам Курт. Гении, лудост и слава. Т. 2. Философи и мислители. С., Кибеа, 2001, 38 – 43.