Разлика между версии на „Оскар Шиндлер“

редакция без резюме
На 20-годишна възраст се жени за Емилие Пелцл, дъщеря на заможен земеделец. Малко след годежа е повикан на военна служба.
 
След затваряне на предприятието на баща му, под въздействие на икономическата криза, Шиндлер става агент на [[Абвер]]а (1935- – 1939), под ръководството на [[Вилхелм Канарис]]. Пращан е в [[Острава]] и [[Бреслау]] (дн. [[Вроцлав]]). За прикритие е ръководител на отдела по продажби на остравски електроуреди в [[Бърно]]. През 1935 г. става член на националсоциалистическата партия на Конрад Хенлайн. Неговата работа като [[шпионин]] е разкрита и заради предателство към чешките железопътни тайни е обвинен в държавна измяна и осъден на смърт. Само [[хитлер]]овото нападение над Чехия предотвратява изпълнението на смъртната присъда.
 
За да си осигури задачи, става член на [[Националсоциалистическа германска работническа партия|Националсоциалистическата германска работническа партия]], но същата година напуска заради длъжност при командира на армейския корпус в Вроцлав.
 
=== Спасяване на евреи ===
През октомври 1939 г. Шиндлер поема (отначало под наем, след това купува) фабриката за емайлирани съдове „Deutsche Emaillewaren-Fabrik (DEF)“, принадлежала преди това на евреин. Посредством сделки на черно и с помощта на своя счетоводител Ицхах Щерн, полски евреин, фабриката покачва капитала си. Малката фабрика в Zablocie, близо до Краков, която произвежда кухненски съдове, се издига главоломно. Само след 3 месеца има 250 полски работници, от които 7 са евреи. До края на 1942 г. тя е огромна фабрика с площ от над 45 000 m² и почти 800 работници. От тях 370 са евреи от [[гето]]то в Краков.
 
Най-голямата помощ на Шиндлер за спасяванията била фабриката му, произвеждала „важна за войната продукция“. Тя му позволявала не само да завърже изгодни търговски контакти, но също и да привлече еврейски работници, стоящи под контрола на [[СС]]. Шиндлер не се страхува да лъже или да фалшифицира документи на деца и академици като квалифицирани металоработници. Неколкократно е разпитван от [[Гестапо]] заради нередности или облагодетелстване на евреите, но не е обезкуражен. През 1943 г. Шиндлер пътува по покана на еврейска организация към [[Будапеща]] за среща с унгарски евреи. Описва раздвоената ситуация на полските евреи и дискутира възможности за помощ.
 
През март 1943 г. краковското гето е разчистено, оставащите евреи са изпратени в трудовия лагер в [[Плашов]], близо до Краков. Шиндлер убеждава бруталния комендант на лагера СС-подполковник [[Амон Гьот]] да разреши личната документация (материали) на работниците в завода му. С този документ Шиндлер успява да предложи на работниците сравнително добри условия за работа. Успява да задоволи нуждата от храна, като купува продукти на черния пазар. На СС-пазачите на лагера било забранено стъпването в територията около фабриката. Прочутият „списък на Шиндлер“ е съставен от секретаря на Амон Гьот [[Мечислав Пемпер|Митек Пемпер]], близък съратник на Шиндлер, който добавя още няколко имена.
 
В края на 1944 г. заради настъпването на [[Червената армия]] Плашов, заедно с всички изправителни работници, трябвало да бъде разчистен. Близо 20 000 евреи са изпратени в лагери на смъртта. Шиндлер успява да получи разрешението от [[ОКВ|Главното командване]] на [[Вермахта]] да продължи производството на военна техника във фабрика в [[Брюнлитц]] ({{lang-de|Brünnlitz}}), която купува заедно с жена си. Работниците, които ползва за тази фабрика, са спасените от него хора. Освен евреите от Плашов към „списъка“ влизат имена на хора, добавени от секретарката му Хинге Бергер. Опитва да спаси над 800 мъже, от които 700 евреи, и 300 жени. Преместването на мъжете в трудовия лагер Брюнлитц започва на 15 октомври 1944 г. в лагер Рогозница. Шиндлер обаче не успява да спаси жените, които са пратени в концлагера [[Аушвиц (концлагер)|Аушвиц]]. Оскар успява да измъкне мъжете от лагера Рогозница. Секретарят му отива в Аушвиц и издейства освобождаването на жените. Това е единственият случай, при който толкова голяма група напуска лагер на смъртта.
[[Картинка:Schindlergrave 20070324.jpg|thumb|right|Гробът на Шиндлер]]
 
=== След войната ===
Следвоенният период е по-неуспешен за Шиндлер. От ноември 1945 г. до май 1950 г. живее в [[Регенсбург]]. Известно време пребивава в [[Аржентина]], където отглежда и развъжда нутрии, заради ценната им кожа. След като затваря фирмата си, работи като търговски представител и се връща отново в Германия. Заема се с [[цимент]]на фабрика, но претърпява банкрут.
 
След като шиндлеровите евреи научават за нещастието му, го канят в [[Йерусалим]]. Оттогава Шиндлер води раздвоен начин на живот – едната половина от годината прекарва във [[Франкфурт]], а през другата живее при спасените от него евреи в Йерусалим. Шиндлер умира през 1974 г. По негово желание е погребан в римокатолическото гробище в Йерусалим. 2 г. преди това на него е наименувана стая в [[Еврейски университет в Йерусалим|Еврейския университет в Йерусалим]]. Там се съхранява книга, в която са описани делата на Шиндлер, и списъкът с имената на хората, спасени от него. Всичко това става ясно на обществеността главно с филма ''[[Списъкът на Шиндлер]]''.