Карл Маркс: Разлика между версии

Известен е като един от най-видните критици на [[капитализъм|капитализма]]. Във философията формулира [[диалектически материализъм|диалектическия]] и [[исторически материализъм|историческия материализъм]], в икономиката — – теорията за [[принадена стойност|принадената стойност]], а в политиката — – теорията за [[класова борба|класовата борба]]. Възгледът му за развитието на историята като резултат от класовата борба, в която едрият капитал и [[пролетариат]]ът са антагонистични сили, е основно положение в [[марксизъм|марксизма]] — – идеологията, възникнала на базата на неговите учения. За това свидетелства и уводът към известната му творба „[[Комунистически манифест|Манифест на Комунистическата партия]]“ (1848 г.): „''Историята на досега съществувалото общество е история на класовата борба''“. Основното произведение на Маркс е „[[Капиталът]]“ (1867 г.)<ref>Mehring, Franz, ''Karl Marx: The Story of His Life'' (Routledge, 2003) pg. 75</ref><ref>John Bellamy Foster. "Marx„Marx's Theory of Metabolic Rift: Classical Foundations for Environmental Sociology"Sociology“, ''American Journal of Sociology'', Vol. 105, No. 2 (September 1999), pp. 366- – 405.</ref><ref>Joseph Schumpeter Ten Great Economists: From Marx to Keynes. Volume 26 of Unwin University books. Edition 4, Taylor & Francis Group, 1952 ISBN 0415110785, 9780415110785</ref>.

Той е организатор и активен участник в [[Първи интернационал|Първия интернационал]], както и дългогодишен съратник на [[Фридрих Енгелс]]. Карл Маркс вярва, че [[социализъм|социализмът]] в крайна сметка ще бъде заменен от бездържавно, безкласово общество, наречено [[комунизъм]]. Наред с вярата в неизбежността на социализма и комунизма, Маркс активно се бори и за практическото му прилагане, като се аргументира, че социалните теоретици и хората в неравностойно положение трябва да извършват организирани революционни действия за сваляне на капитализма и осъществяване на социално-икономическите промени<ref name="Calhoun2002-23-24">{{cite book |author=Craig J. Calhoun|title=Classical sociological theory|url=http://books.google.com/books?id=6mq-H3EcUx8C&pg=PA23|accessdate=5 March 2011|year=2002|publisher=Wiley-Blackwell|isbn=978-0-631-21348-2|pages=23–2423 – 24}}</ref>. Неговите идеи намират приложение през XX век, когато са основани редица социалистически държави.

Прекарвайки лятото и есента на 1836 г. в Трир, Маркс започва да се отнася много по-сериозно към образованието и живота си. През лятото на 1836 г. се сгодява за Джени фон Вестфален, образована [[барон]]еса от управляващата пруска класа, която познава Маркс от детството си. След като разваля [[годеж]]а си с един млад аристократ, за да бъде с Карл Маркс, връзката им е социално оспорвана поради разликите между техния етнически и класов произход, но Маркс се сприятелява с баща ѝ, либералния аристократ Лудвиг фон Вестфален, и по-късно посвещава докторската си дисертация на него. През октомври 1836 г. пристига в [[Берлин]] и се записва в Юридическия факултет. Въпреки че учи право, той е очарован от философията и търси начин да съчетае двете, вярвайки, че „без философия нищо не може да се осъществи“. Маркс се интересува от философията на [[Хегел]], чиито идеи са широко обсъждани сред европейските философски кръгове. По време на възстановяване след [[болест|боледуване]] той се присъединява към Докторския клуб, студентска група, която обсъжда идеите на Хегел и чрез тях се свързва с група радикални мислители, известни като младохегелианци. През 1837 г. те се събират около [[Лудвиг Фойербах]] и [[Бруно Бауер]], а Маркс започва особено тясно приятелство с Адолф Рутенберг. Младохегелианците критикуват метафизичните предположения на Хегел, но приемат неговия диалектически метод, като критикуват [[общество]]то, [[политика]]та и [[религия]]та от една лява гледна точка. Бащата на Маркс умира през май 1838 г., което води до намаляване на семейните приходи. Маркс се чувства емоционално много близо до баща си и цени спомените си за него след смъртта му<ref>{{Cite book |title=Karl Marx: A Nineteenth-Century Life |last=Sperber |first=Jonathan |authorlink= |year=2013 |publisher=W. W. Norton & Co |location= |isbn=978-0871404671 |ref=harv}}</ref>.

През този период той пише художествена литература — – [[повест]]и, [[драма|драми]] и няколко любовни [[стихотворение|стихотворения]], посветени на Джени. Всички те остават непубликувани. Той също така изучава [[английски]] и [[италиански]] език, учи [[история на изкуството]] и превежда класиците, след което се занимава с написването на дисертационния си труд, „Разликата между натурфилософиите на Демокрит и Епикур“, който завършва през 1841 г. Описван като смела и оригинална творба, в него той си поставя за цел да покаже, че „[[теология]]та трябва да се подчинява на възвишената мъдрост на философията“; трудът е спорен, особено сред консервативните професори в университета в Берлин. Маркс решава да го представи на по-либералния университет в [[Йена (град)|Йена]], чийто факултет му присъжда докторската степен през април 1841 г. През март 1841 г. Маркс и приятелят му [[Бруно Бауер]] правят планове за списание, озаглавено „Атеистични архиви“, но тези планове никога не се осъществяват. През юли скандализират съгражданите си при посещение в Бон, като се напиват, смеят се в [[Църква (сграда)|църква]] и яздят [[магаре]]та по улиците<ref name="Nicolaievsky2007" />.

=== Периодът 1843- – 1849 ===

В началото на [[февруари]] [[1845]] г. Маркс пристига в [[Брюксел]] (където идва и Енгелс)<ref>Heinrich Gemkow, ''et al.'', ''Frederick Engels: A Biography'', p. 102.</ref>. Двамата написват съвместната работа „Немската идеология“<ref>Karl Marx and Frederick Engels, "German„German Ideology"Ideology“ contained in the ''Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 5'' (International Publishers: New York, 1976) pp.19- – 539.</ref>, в която правят критика на Хегел. През пролетта на [[1847]] г. Карл Маркс и Фридрих Енгелс се присъединяват към тайното пропагандистко общество, международната организация „Съюз на справедливите“<ref>P. N. Fedoseyev, ''Karl Marx: A Biography'' (Progress Publishers, Moscow, 1973) p. 124.</ref> (по-късно преобразуван в „Съюз на комунистите“), организиран от немските емигранти. По поръчение на това общество те съставят програма на комунистическата организация, знаменитият „[[Манифест на комунистическата партия]]“<ref>Karl Marx and Frederick Engels, "The„The Communist Manifesto"Manifesto“ contained in the Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 6'', pp. 477 through 519.</ref>, публикуван на [[21 февруари]] [[1848]] г. в [[Лондон]].

След началото на февруарската революция от 1848 г. Маркс се връща в Париж, а след мартенската революция пристига в [[Кьолн]], [[Германия]]. Там му се отдава възможността да издаде ежедневния вестник „''Neue Rheinische Zeitung''“. Първият брой излиза на 1 юни 1848 г. В редакционния комитет влизат: Карл Маркс — – главен редактор, Хенрих Бюргерс, Ърнст Дронке, Фридрих Енгелс, Георг Веерт, Фердинанд Волф, Вилхелм Волф — – редактори. Този вестник се счита за орган на Съюза на комунистите. Вестникът прекратява съществуването си след поражението на майското въстание през 1849 година в [[Саксония]]. На 19 май 1849 година излиза последният брой, отпечатан в червено [[мастило]].

Маркс се мести в Лондон и остава в този град до края на живота си. Седалището на Комунистическата лига също се премества в Лондон. Въпреки това, през зимата на 1849- – 1850 г., в редиците на Комунистическата лига възниква раздор, когато фракцията на Комунистическата лига, водена от Август Уилич и Карл Шапър започва възбудено да агитира за незабавно въстание от страна на Комунистическата лига. Последните вярват, че след като Комунистическата лига започне въстанието, цялата работническа класа от цяла Европа ще въстане „спонтанно“ и ще се присъедини към въстанието, като по този начин ще се създаде повсеместна революция в цяла [[Европа]]. Карл Маркс и Фридрих Енгелс протестират, че такова непредвидено въстание от страна на Комунистическата лига е авантюра и би било самоубийствено за Комунистическата лига<ref>P. N. Fedoseyev, Karl Marx: A Biography, p. 233.</ref>. Такова въстание ще може лесно да бъде смачкано от страна на полицията и въоръжените сили на реакционните правителства в Европа. Маркс поддържа становището, че промените в обществото не са постигнати за една нощ благодарение на усилията и волята на шепа хора<ref>P. N. Fedoseyev, Karl Marx: A Biography, p. 233.</ref>. Вместо това, промените в обществото са предизвикани от научен анализ на икономическото състояние на обществото и преминаване към [[революция]] през различни етапи на социално развитие. В настоящия етап на развитие (около 1850 г.), след разгрома на въстанията в цяла Европа, Маркс смята, че Комунистическата лига трябва да насърчи работническата класа да се обединява с прогресивни елементи на изгряващата [[буржоазия]] с цел за да се защити от [[феодализъм|феодалната]] [[аристокрация]] и намери общи постановки по въпроси, включващи искания за правителствени реформи, например конституционна република със свободно избрани събрания и универсално избирателно право. С други думи, работническата класа трябва да се присъедини към буржоазните демократични сили за да доведе до успешен край буржоазната революция преди работническата класа да постави на дневния ред своите искания и да проведе своята революция.

През 1864 г. Маркс се включва в Международната асоциация на работниците (също позната като [[Първи Интернационал]]<ref name="Nicolaievsky2007"/>) и е избран в Генералния съвет при създаването му през 1864 г. В тази организация Маркс участва в борбата срещу анархисткото крило, центрирано около [[Михаил Бакунин]]. Въпреки че Маркс печели тази борба, преместването на седалището на Генералния съвет от Лондон в [[Ню Йорк]] през 1872 г. (което Маркс подкрепя), води до замиране на Интернационала. Най-важното политическо събитие по време на съществуването на Интернационала е [[Парижката комуна]] от 1871 г., когато гражданите на Париж въстават срещу правителството и взимат властта в града в продължение на два месеца. В отговор на кървавото потушаване на бунта Маркс пише един от най-известните си брошури, „Гражданската война във Франция“, в защита на Комуната<ref>Karl Marx, "The„The Civil War in France"France“ contained in the ''Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 22'' (International Publishers: New York, 1986) pp. 307 thru 359.</ref>.

Предвид многократните провали и разочарования от революциите и движенията на работниците, Маркс иска да разбере [[капитализъм|капитализма]] и прекарва голяма част от времето си в читалнята на Британския музей, изучавайки делата на политическите икономисти и икономически данни. До 1857 г. той натрупва над 800 страници с бележки и кратки есета за [[капитал]]а, поземления имот, наемния труд, [[държава]]та, и външната търговия и на световния пазар. Тези му работи се появяват в печата едва през 1941 г. под заглавие ''Grundrisse''<ref>Karl Marx, "Economic„Economic Manuscripts of 1857-1858" – 1858“ contained in the ''Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 28'' (International Publishers: New York, 1986) pp. 5 thru 537.</ref><ref>Karl Marx, "Economic„Economic Manuscripts of 1857-1858" – 1858“ contained in the Preparatory Materials section of the ''Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 29'' (International Publishers: New York, 1987) pp. 421- – 507.</ref>.

През 1859 г. Маркс публикува „Принос към критиката на политическата икономия“<ref>Karl Marx, "A„A Contribution to the Critique of Political Economy"Economy“ cotained in the ''Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 29'', pp. 257 through 417.</ref>, първата си сериозна икономическа статия. Този труд е предназначен само за визуализация на неговия многотомен труд „[[Капиталът]]“, който той възнамерява да публикува с по-късна дата. В „Принос към критиката на политическата икономия“, Маркс приема [[Трудова теория за стойността|трудовата теория за стойността]], както е описана от [[Давид Рикардо]], но като има предвид, че Рикардо разграничава потребителна стойност и стойност на стоките, но не е в състояние да определи реалната връзка между потребителна стойност и стойност. Мотивите на Маркс, изложени в книгата му ясно очертават истинската връзка между потребителна стойност и стойност<ref>Karl Marx, "A„A Contribution to the Critique of Political Economy"Economy“ contained in the ''Collected Works of Karl Marx and Frederick Engels: Volume 29'', pp. 269 through 302.</ref>. Той също създава истинска научна теория на [[пари]]те и обръщението на парите в капиталистическата икономика. „Принос към критиката на политическата икономия“ създава буря от възторг, когато се появява в обществото. Цялото издание на книгата се продава в много кратък период от време<ref>P. N. Fedoseyev, ''Karl Marx: A Biography'', p. 318.</ref>. Успешните продажби стимулират и вдъхновяват Маркс в началото на 1860 г., да продължи работата си по три големи тома, които ще съставляват основното дело на неговия живот - – „Капиталът“ и „Теориите за принадената стойност“, в които са обсъдени теоретиците на политическата икономия, особено [[Адам Смит]] и Давид Рикардо<ref>[http://www.egs.edu/library/karl-marx/biography/ Биография на Карл Маркс]</ref>. Теориите на принадената стойност често по-нататък се считат за четвъртия том на Капитала и представляват един от първите цялостни трактати за историята на икономическата мисъл. През 1867 г. първият том на Капитала е публикуван, в който е анализиран капиталистическия производствен процес. В него Маркс разработва трудовата теория на стойността, повлияна от [[Томас Ходскин]]. Маркс признава, че Ходскин върши възхитителна работа и го цитира като признание за труда. В този първи том на Капитала, Маркс очертава концепцията си за принадената стойност и [[експлоатация]]та, която според него в крайна сметка ще доведе до падане на [[печалба]]та и рухването на индустриалния капитализъм<ref>Craig J. Calhoun (2002). Classical sociological theory. Wiley-Blackwell. p. 23. ISBN 978-0-631-21348-2.</ref>. Проявеният интерес и търсене на изданието на [[руски език]] скоро води до отпечатването на 3000 екземпляра от книгата на руски език, което излиза на [[27 март]] [[1872]] година. До есента на 1871 г. първото издание на [[немски език]] е разпродадено и второ издание е публикувано.

Маркс и фон Вестфален имат седем деца, но отчасти поради лошите условия на живот в които са принудени да живеят докато са в Лондон, само три оцеляват и достигат до зряла възраст.<ref>Peter Singer (2000). Marx a very short introduction. pp. 5. ISBN 0-19-285405-4</ref> Децата са: Джени Каролайн (по мъж Лонгет; 1844- – 83 г.); Джени Лаура (по мъж Лафарг; 1845 -1911 г.); Едгар (1847- – 1855 г.); Хенри Едуард Гай (Гидо; 1849- – 1850 г.); Джени Евелин Франсис (Франциска; 1851- – 52 г.); Джени Джулия Елеанор (1855 - – 98 г.), и още едно, което почива преди да му бъде дадено име (юли 1857 г.). Има твърдения, че Маркс има син, Фреди, извънбрачно дете на икономката му, Хелене Демут<ref name=Montefiore>{{cite news |last=Montefiore|first=Simon Sebag|title=The Means of Reproduction|url=http://www.nytimes.com/2011/09/25/books/review/love-and-capital-by-mary-gabriel-book-review.html|work=The New York Times|accessdate=25 September 2011}}</ref>, но няма достатъчно фактологичен материал, за да се потвърди със сигурност.

Маркс често използва псевдоними, особено при взимане под наем на [[къща]] или [[апартамент]], явно за да затрудни властите да го проследят. Докато е в Париж, той използва псевдонима „Мосю Рамбоз“, докато в Лондон той подписва писмата си „А. Уилямс“. Приятелите му го наричат ​​„Мавър“, поради неговата тъмна кожа и черна къдрава коса, нещо, което те вярвали го прави да прилича на историческите [[маври]] от [[Северна Африка]], докато той насърчава децата си да го наричат ​​„Старият Ник“ и „Чарли“<ref>Wheen 2001. p. 152.</ref>. Той дава прякори и псевдоними на приятелите си и семейството си, Фридрих Енгелс нарича „Генерала“, неговата икономка Хелене - – „Ленхен“ или „Ним“, една от дъщерите си „Ки Ки, император на Китай“ и друга, Лора, „Какаду“.

[[File:Karl Marx UNWE.png|thumb|Бюст на Карл Маркс в една от градинките на [[УНСС]]. Патрон е на същия университет в периода [[1953]]- – [[1990]] г.]]

Предвижда се двуетапен процес, чиято първа част е диктатурата на пролетариата. Това е и формата на всички съществували досега комунистически общества. После следва крайната фаза - – [[комунизъм]]. Тогава държавата ще отмре защото няма да има повече нужда от [[полиция]], която да защитава групите една от друга. Всичко тече по системен начин, защото всички действат еднакво и равнопоставено, съобразявайки се един с друг.

Като млад Маркс е сред поклонниците на [[Хегел]], но по-късно, развивайки собствените си идеи, се превръща в критик на Хегеловата философия за държавата. Според него Хегеловата диалектика е решаваща за това да се разберат икономическите сили, действащи в обществото. Причината да промени позицията си е, че Хегел приема, че първоначалната, “първичната„първичната реалност”реалност“ е “идеална”„идеална“. Маркс е поддръжник на идеята, че първоосновата (първичното, реалното) е чисто материална. Неговата социална философия (диалектически и исторически материализъм) е свързана с действителните, основни източници на живота на истинските хора, народа, опитващ се да оцелява, а не идеалите на поетите, артистите и интелектуалците.

Централен възглед на марксизма е, че нашите идеи за нас самите или за [[политика]]та и [[търговия]]та могат да бъдат “реални„реални или илюзорни” —илюзорни“ – истинни или погрешни, а възможността да се направи разлика между истинните и неистинните идеи за нас самите предполага възможността за съществуването на една реалистична концепция за социалната наука. Непредвидените резултати са съдържанието на историята и ние не можем да обясним какво се случва в историята чрез позоваване на причините, които обясняват действията на индивидите. Това е възглед, който се споделя и от Хегел.

Историческият материализъм на [[Маркс]] и [[Фридрих Енгелс|Енгелс]] не включва неизбежно в себе си материалистическа алтернатива на Хегеловата телеологична история (виж [[Хегел]]). Това не означава, че съществуват исторически закони — – диалектически или някакви други. Тези твърдения и форми на изразяване показват, че и Маркс, и Енгелс не са освободени от възгледа, че човешкият прогрес е неизбежен, възглед, който е сплотявал всички мислители на това време.

== Произведения на Карл Маркс ==