Романтизъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 116:
[[File:The Bard (1774).jpeg|thumb|300px|„Бардът“ (1774) от [[Томас Джоунс (худжник)|Томас Джоунс]] представлява пророческа комбинация между Романтизъм и национализъм.]]
 
В изобразителното изкуство Романтизмът се проявява първо в [[Готическа архитектура|готическата архитектура]] и в [[Пейзажна живопис|пейзажната живопис]], където от началото на 1760-те британските художници започват да се обръщат към по-диви пейзажи и бури. [[Каспар Давид Фридрих]] (р. 1774) и [[Джоузеф Търнър]] (р. 1775) отвеждат съответно немския и английския пейзаж в крайностите на Романтизма, но и двамата се оформят като художници, когато вече съществува силно романтично влияние в изкуството. [[Джон Констабъл]] (р. 1776) остава близо до английската пейзажна традиция, но в най-голямата от „шест-футовите“ си картини той се застъпва за героичния статус на работещите в провинцията, където той е израснал – това е предизвикателство към установената йерархия на жанровете, която отделя ниско ниво на пейзажа. Търнър също рисува много големи пейзажи и най-вече морски пейзажи, някои от които в съвременна обстановка и в [[стафаж]] (природни сцени, в които присъстват човешки фигури, но те не са главния предмет на изобразяване), но други с малки фигури, които превръщат творбата в [[историческа живопис]], по подобие на [[Клод Лорен]] и на [[СлаваторСалватор Роса]] – късен бароков художник, чийто пейзажи имат елементи, към които романтичните творци се връщат отново и отново. Фридрих често използва единични самотни фигури или предмети като кръстове, поставени сами насред огромен пейзаж, което ги „прави фигури на преходността на човешкия живот и на предчувствието за смъртта“.
 
Други артисти изразяват чувства, граничещи с мистичното, много от които отричат класическото рисуване и пропорции. Сред тях са [[Уилям Блейк]] и [[Самюъл Палмър]] и другите членове на [[Древните (художествена група)|Древните]] в Англия и [[Филип Ото Рунге]] в Германия. Също като Фридрих, нито един от тези художници няма значително влияние за 19-ти век след смъртта си, но са преоткрити през 20-ти век, въпреки че Блейк е бил винаги популярен като поет, а водещият норвежки художник [[Юхан Дал]] е силно повлиян от Фридрих. Базираните в Рим [[Назарени]] поемат по различен път и се концентрират върху средновековността в историческата живопис с религиозни и националистически теми.