Уикипедия

Артюр Рембо: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 36:
Артюр започва да се интересува от литература в юношеските си години, а първите си опити в областта на [[литература]]та прави на 15 годишна възраст. След неколкократно пребиваване в [[Париж]], той решава да се установи там за постоянно. Това става възможно след като изпраща едно от най-известните си стихотворения „Пияният кораб“ на [[Пол Верлен]], който му помага да влезе в средите на парижката бохема.
 
Верлен, който бил заинтригуван от Рембо, изпратил писмо, което гласяло: “Ела„Ела, скъпа велика душа. Ние те чакаме; желаем те”те“; този текст бил придружен от еднопосочен билет за Париж. Рембо пристигнал късния септември 1871 г. и живял за кратко в дома на Верлен. Верлен, който бил женен за 17-годишната, тежко бременна Матилда Мауте, скоро напуснал работа и започнал да пие.
 
Рембо и Верлен започнали краткотрайна и пламенна афера. Докато Верлен имал и предишни хомосексуални преживявания, не е известно дали това е първата такава за Рембо. Докато били заедно те водели див, безделнически живот, подправен с абсент и хашиш.
Ред 52:
Като момче Артюр бил дребничък с кестенява коса и тъмносини очи. Когато станал на 11 – той и неговият брат били изпратени да учат в колежа в Шервил. До тогава книгите, които четял се ограничавали само до Библията, но също обичал приказки и приключенски истории, като например романите на Джеймс Купър и Густав Еймърд. Той имал огромен успех в училище и бил най-добрият в класа си, освен по математика и науките. Много от неговите учители забелязали способността на младия ученик да попива голямо количество материал. През 1869 година той спечелил 8 първи награди в училище, включително награда за религиозно образование, а през 1870 година – 7 първи награди.
 
Когато станал трети курс, Мме Рембо, очакваща голям училищен успех на втория си син, наела домашен учител – отец Аристе Леритиер, за частни уроци. Леритиер впечатлил младия си ученик и успял да го накара да заобича Гръцкия и Латинския език както Френската класическа литература. Той също бил и първият човек, окуражаващ момчето да пише оригинални стихотворения както на френски, така и на латински. Първата печатна поема на Рембо била “Les„Les Etrennes des orphelines”orphelines“ ( “Новогодишният„Новогодишният подарък на сирачетата”сирачетата“ ), която била публикувана в Revue pour tous's на 2 януари 1870 година. Две години след публикуването на поемата му, нов учител на име Джорджес Изамбард, пристигнал в колежа Шервил. Изамбард станал ментор по литература на Рембо, но скоро Рембо започнал да гледа на него като на по – голям брат. Когато станал на 15, Рембо демонстрирал творческа зрялост – първата поема, която той показал на Изамбард : „Ophélie“, щяла по-късно да бъде включена в антологиите като една от най-добрите поеми на Рембо. Когато избухнала Френско – Пруската война, се наложило Изамбард да напусне Шервил и Рембо паднал духом. Той избягал в Париж без пари за билет и впоследствие бил арестуван за седмица. След като се завърнал вкъщи, той отново избягал, но този път, за да избегне гнева на майка си.
 
От късния октомври 1870 година, Рембо станал особено провокативна личност; започнал да пие, да говори грубо, да пише еротични (порнографски) поеми и да краде книги от кварталните магазини, а на мястото на предишния му спретнат и чист външен вид се появили размъкнати, мръсни дрехи и дълга коса. Носели се слухове, че е постъпил в Парижката комуна през 1871 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Артюр_Рембо“.