Зета (княжество): Разлика между версии

махам твърдения без източник; факт
(махам твърдения без източник; факт)
(махам твърдения без източник; факт)
[[Картинка:Map of Zeta under Ivan Crnojević.jpg|thumb|230px|Зета при Църноевичите]]
 
'''Зета''' е {{факт|[[средновековие|средновековно]] самостоятелно владение на част от територията на днешна [[Черна гора]]. След смъртта на [[Стефан Душан]] на [[20 декември]] [[1355]] г., непосредствено на следващата ([[1356]]) година, се обособяват в относително самостоятелна [[територия]] [[черногорци|черногорски]]те земи под [[име]]то '''Зета'''. Първоначално дълги години '''Зета''' се управлява от [[династия]]та [[Балшичи]] (1356 – 1421), а по-сетне и преди падането ѝ под [[Османска империя|османска власт]] – от династията [[Църноевичи]] (1435 – 1516).|2016|9|2}}
 
{{факт|По османско време Зета е известна с името '''Скендерия'''.|2016|9|2}}
 
== Име ==
[[Кекавмен]] пръв в [[историография]]та използва през 1080 г. израза „Зета“ за владенията около [[Дукля]] на [[зетски клон на Комитопулите|зетския клон на Комитопулите]]. <ref>{{citation | first = Джон | last = Файн | title = [[Джон Файн]], The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212 | publisher = University of Michigan Press | year = 1991 | isbn = 978-0-472-08149-3 | url=http://books.google.com/?id=Y0NBxG9Id58C}}</ref>
 
{{факт|Черногорските земи се упоменават с името '''Зета''' и в [[Дуклянска летопис|Дуклянската летопис]]. От [[12 век]] насетне името '''Зета''' се налага над по-раншното название на [[област]]та '''[[Дукля]]'''. [[Етимология]]та на името '''„Зета“''' идва от това, че владението е управлявано в продължение на два века (11 – 12 век) от потомците на убития от цар [[Иван Владислав]] – [[Иван Владимир]] (чиято съпруга е [[Самуил]]овата щерка [[Теодора Косара]]). Оттук остава в историографията и названието на областта около и на реката [[Зета (река)]].|2016|9|2}}
 
[[Етимология]]та на името '''„Зета“''' идва от това, че владението е управлявано в продължение на два века (11 – 12 век) от потомците на убития от цар [[Иван Владислав]] – [[Иван Владимир]] (чиято съпруга е [[Самуил]]овата щерка [[Теодора Косара]]). Оттук остава в историографията и названието на областта около и на реката [[Зета (река)]].
 
== Спорове за владението ==
{{факт|[[Велик жупан|Великият жупан]] на [[Велико княжество Сърбия|Рашка]], принадлежащ към [[ааронов клон на Комитопулите|аароновия клон на Комитопулите]] – [[Деса]], завладява Зета и [[Травуня]] през 1148 г. с военната помощ на брат си [[Урош II]], и си прикачва титлата „княз на Приморието“ (т.е. на целите [[средновековни сръбски земи|средновековните приморски сръбски земи]]).|2016|8|8}}
 
{{факт|През 1190 г., друг представител на комитопулите – [[Стефан Неманя]], отвоюва за сина си [[Вукан Неманич]] (или по български: ''Вукан Неманя''), владението над Зета. След смъртта на Вукан, владението остава за втория син на крал [[Стефан I Урош]] – [[Стефан II Милутин]], който с цел [[християнизация]] на сръбските земи издига манастира [[Морача]].|2016|8|8}}
 
{{факт|Между 1276 и 1309 години, Зета е личен [[апанаж]] на кралицата-майка [[Елена Анжуйска]], която издига и възстановява в Черна гора около 50 манастира и църкви, най-вече в района на река [[Бояна (река)|Бояна]]. В периода 1309 – 1321 години, Зета е под своеобразен кондоминиум между крал Милутин и неговия най-голям син от [[Анна Тертер]] и престолонаследник – [[Стефан Дечански]]. [[Стефан Константин]] се самообявява през 1314 г. за владетел на Зета, но е убит през 1322 г. по време на избухналата с Дечански [[гражданска война]]. По същия начин, в годините 1321 – 1331, Стефан Дечански и [[Стефан Душан]] управляват съвместно областта „на зета“.|2016|8|8}}
 
Рашките [[жупан]]и не били доволни от така създалото се ''статукво'' и веднага след смъртта на [[цар]]я се обособили като самостоятелни владетели. <ref>{{cite book |last= Мисирков |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Мисирков |title= Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. |year= 1910, 1911 |publisher= [[Българска сбирка]]}}</ref>