В 19XIX век Воиславци е неголямо, изцяло българско село в Радовишка кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година селото има 340 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_35.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.234.]</ref>
В началото на [[20XX век]] мнозинството от жителите на селото са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година във Воиславци (''Voïslavtzi'') има 400 българи екзархисти и работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.138-139.</ref>
Църквата „[[Свети Георги (Воиславци)|Свети Георги]]“ във Воиславци е от 1883 година и не е изписана. Иконите на иконостаса са изработени в 1919 година от зограф [[Гаврил Атанасов]] от Берово.<ref name="Брегалничка епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bregalnickaeparhija.org.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=67:2009-12-19-06-57-13&catid=35:2010-01-15-21-58&Itemid=55 | заглавие = Ораовичко-воиславска парохија | достъп_дата = 29 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Брегалничка епархија | език = | цитат = }}</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Воиславци е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.835.</ref>
