Брезово: Разлика между версии

Първоначално на територията на днешното Брезово е съществувал турски чифлик около който се заселват българи от близките села. Тук заедно са съжителствали [[българи]], [[турци]], [[цигани]], [[гърци]]. По-късно [[чума|чумна епидемия]] обезлюдява селото. В по-късен етап се заселват български семейства от [[Лясковец]].

В миналото са се отглеждали многобройни стада от т.нар. "брези„брези биволи"биволи“, които били известни за този край. Тогава все още по турско време и биволите наричали "абрашести"„абрашести“, т.е. шарени от турската дума за шарен, белязан - – абраш. Така биволите дали името на селището в което ги отглеждали и развъждали '''Абрашларе''', по-късно в буквален превод и '''Брезово'''. Тъй като биволите били с тъмен цвят, но всеки имал бяло петно на челото (като белязан).

Брезово е дало и изселници в [[Бесарабия]] и началото на две села – [[Дрангово (област Пловдив)|Дрангово]] и [[Отец Кирилово]], които отстоят на близко разстояние едно от друго и само на час път пеша от Брезово.

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 3 души от Брезово са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>

*[http://commondatastorage.googleapis.com/static.panoramio.com/photos/original/20094357.jpg Народно читалище "Отец„Отец Паисий"Паисий“]

През 1837 г. брезовци изграждат светско училище - – второто в страната след Габровското. Построява се нова учебна сграда, оригинална по своята архитектура. Реставрирана е и е превърната в музей. През 1870 - – 1871 г. в същото училище Васил Левски организира революционен комитет от неколцина будни брезовци - – Иван Коларов, [[Стою Ранделов]], Марин Молдовански и др., които по-късно участват в организацията на Старозагорското и Априлското въстание, а през 1881- – 1885 г. са ядрото на местния таен съединистки комитет. Стою Ранделов поддържа тесни връзки със Захари Стоянов, Стефан Стамболов и Иван Андонов и е делегат от Брезово на тайното събрание на БТЦРК на 25 юли, 1885 г. в с. Дермендере (дн. Първенец), на което се взема решение за извършване на Съединението. В момента училището-музей работи всеки делничен ден и е отворено за посетители. [http://mw2.google.com/mw-panoramio/photos/medium/8154313.jpg]

* [[Стою Ранделов]] (1852- – 1944), деец на Съединението, индустриалец, политик, общественик

* Стоян Сукарев, писател (1953- – 2015)[http://www.google.bg/url?sa=t&source=web&cd=1&ved=0CBUQFjAA&url=http%3A%2F%2Fthe-art.hit.bg%2Fbeletristi%2Fstoyan-sukarev.htm&ei=EOA0TK-QPMysOO-poNIB&usg=AFQjCNGqd7MufWRexXYDDEhOQpg9n-aq0Q].

* Коста Александров, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, кръчмар, 3 рота на 11 серска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15 - – 16. Възможно да е от [[Брезово (Община Демир Хисар)|Брезово]].</ref>

* [[Димитър Попов (офицер)|Димитър Попов]] (1909 - – 1975), български офицер, генерал-лейтенант

* Атанас Атанасов, създател на катедра "Теоретична„Теоретична физика"физика“ във Физическия факултет на Пловдивския университет, ръководил катедрата 30 години; 2 мандата е заместник-ректор и 1 мандат декан; пръв директор на Лабораторията по приложна физика.

*Сребрьо П. Стойновски (1845- – ?), революционер, началник на Брезовската околия, участник във Втората българска легия в Белград.

Местният футболен тим [[Средногорец (Брезово)|"Средногорец"„Средногорец“]] [http://bgclubs.eu/stadiums/Srednogorets-Brezovo] играе в "А"„А“ ОФГ Пловдив. Стадион "Средногорeц"„Средногорец“.

Автобусен превоз от Пловдив - – автогара „Север“ до Брезово.

* [http://www.brezovo.bg Община Брезово] - – официален сайт

* [http://www.guide-bulgaria.com/SC/Plovdiv/Brezovo Населени места в Община Брезово] - – Информация, население, площ, пощенски и телефонни кодове, разстояния, карти и снимки от региона