Љ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Приблизителна съгласна (страницата създадена) |
Редакция без резюме |
||
Ред 10:
Буквата '''Љ''' е създадена от Вук Караджич случайно. Той разбира, че старата буква [[Ћ|дервь (Ћ)]] „''представлява не друго, а слято изписани'' '''т''' ''и'' '''ь'''“. Така той решава да приложи същия прийом и при други букви, като създава '''Љ''' и '''Њ'''. Впоследствие става ясно, че лигатурите '''Љ''' и '''Њ''' са се срещали в славянските ръкописи и по-рано, но стихийно и самодейно, без да имат статут на отделни букви. Това се е срещало и при онебняването (палатализация) или веларизация и на други съгласни звукове, като например Р в средновековни изписвания на ЦРЬ (царь) и др.
В новосъздадената [[македонска азбука|писмена норма на македонската реч]], буквата '''Љ''' е въведена по сръбски образец от [[Езикови комисии на АСНОМ|Езиковите комисии]] на [[АСНОМ]], с политическата цел за съсдаване на нов и фалшив македонски език, на [[4 декември]] [[1944]] година след гласуване (9 гласа „за“, 2 „против“).
Съществуването на отделни букви именно за обозначаването на звуковете '''Љ''' и '''Њ''' не е случайно. В някои [[южнославянски езици]] още от древни времена малко съгласни звукове могат да бъдат твърди и меки. „Променлива мекост“ притежават '''Л''' и '''Н''', затова, чудейки се как да това да бъде обозначено в книжнината, се заражда използването на дъгичка над буквата; отметка, която придавала на буквите облика '''ЛГ''' и '''НГ'''; а в [[босанчица|босанчицата]] — с диграф по латински образец '''ЋЛ''' и '''ЋН'''; или дори '''ѢЛ''' и '''ѢН''' по френски или италиански образец (cana'''gl'''ia и co'''gn'''ac) и др.
| |||