Конфедерация на независимите синдикати в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{Организация |
добавки |
||
Ред 1:
{{Организация
| тип = [[Профсъюз]]
| акроними = КНСБ
| друго име = Общ работнически професионален съюз (1945 – 1972)<br>Български професионални съюзи (1972 – 1990)
| основана = 1945 г.
| предшественик = [[Български работнически съюз]]
| седалище = [[София]]
| титла1 = Президент
| ръководител1 = [[Пламен Димитров]]
| членове = 275 762
}}
'''Конфедерацията на независимите синдикати в България''' (КНСБ) е [[профсъюз]] в [[България]] и най-голямата неправителствена организация в страната с общ брой членове 275 762 души. Тя е призната за национално представителна с решение на Министерски съвет № 635 от 26 юли 2012 г. за срок от 4 години. КНСБ обединява 35 синдикални федерации и съюзи, които са нейни основни членове, както и редица асоциирани членове. Президент на КНСБ е [[Пламен Димитров]], а вицепрезиденти на Конфедерацията са Валентин Никифоров, д-р Иван Кокалов, Чавдар Христов, Николай Ненков и Пламен Нанков.
Създаден през 1945 година под името '''Общ работнически професионален съюз''', профсъюзът е една от основните казионни обществени организации на [[Комунизъм|комунистическия]] [[Тоталитаризъм|тоталитарен режим]] в България.<ref name="груев"/> През 1972 година се преименува на '''Български професионални съюзи''', а през 1990 година приема сегашното си име.
== История ==
=== При тоталитарния режим ===
''Общият работнически професионален съюз'' (ОРПС) е създаден през 1945 г. на учредителния конгрес в [[София]] и обединява 32 масови браншови профсъюза. Той е формиран на основата на създадения след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 година казионен [[Български работнически съюз]], който след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] е поставен под контрола на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]].<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 157 – 158}}</ref>
Профсъюзите през този период са изцяло подчинени на тоталитарния режим и при редките трудови конфликти винаги заемат страната на държавата, която е и основният работодател в страната. Така по време на [[Пловдивска стачка и работнически бунт 1953 г.|стачките в тютюневата промишленост през 1947 и 1953 година]] те участват активно в преследванията на работници, участвали в тях. Членството в казионните профсъюзи, както и заплащането на членски внос, е практически задължително за всички работещи в страната.<ref name="груев"/>
=== След 1990 година ===
| |||