Тодор Бурмов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 47:
Тодор Бурмов е роден на [[2 януари]] [[1834]] г. в село Нова махала, Габровско (според някои източници днешният едноименен квартал на град [[Габрово]],{{hrf|Геб|2011|404}} а според други – село [[Драгановци (Област Габрово)|Драгановци]], наричано в миналото и Нова махала.<ref>{{cite web | publisher = Falling Rain Genomics | year = 2010 | url = http://www.fallingrain.com/world/BU/41/Draganovtsi.html | title = Draganovtsi | work = fallingrain.com | accessdate = 2012-12-30 | lang = en}}</ref><ref name="Цураков"></ref><ref name="Ташев"></ref>) в семейството на Неда и [[Стоян Лазаров]]и.
Първоначално Бурмов учи в [[килийното училище]] в [[Габрово]], а през учебната 1845–1846 г. постъпва в Габровското [[взаимно училище]], където негови учители са [[Христо Костович]] и [[Илия Грудов]]. Още в ранните си детски години Тодор Бурмов показва много добри способности и това му дава възможността да замине да учи в [[Русия]]. През 1857 г. завършва Киевската духовна академия със степен [[магистър]]<ref>{{cite book |title= Българският парламент и Българската държавност: 125 години Народно събрание 1879–2005|last= Иван Илчев, Валери Колев, Веселин Янчев |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2005 |publisher= Изд. на Софийски университет „Св. Климент Охридски“|location= |isbn= |pages= 33 |url= |accessdate=}} </ref> и се завръща в Габрово, където работи като [[учител]]. Високообразованият младеж повежда истинска борба със старите учители и чорбаджии за коренна реформа в образователния процес, за въвеждане на нови предмети и методи на преподаване. Благодарение на него, след две години Габровското училище се превръща в едно от най-модерните класни училища в страната.
Едновременно с това Тодор Бурмов започва своята публицистична дейност, публикувайки материали в „[[Цариградски вестник]]“ и списание „[[Български книжици]]“ (1860–1862). През 1860 г. става редактор на „Български книжици“ и на страниците на списанието той поставя въпроса за църковната независимост. През април същата година Тодор Бурмов участва в подготовката на [[Великденска акция|Великденската акция]] и отпечатва специална [[брошура]], озаглавена „Българите и високото гръцко духовенство“, в която аргументира необходимостта от самостоятелна българска църква<ref name="Ташев"></ref><ref name="Цураков"></ref>.
| |||