Конституция на Народна република България (1971): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{Нормативен акт
Ред 1:
{{Нормативен акт
| статут = отменена
| юрисдикция = {{България}}
| приет-от = [[5 Народно събрание]]
| приет-на = 18 май 1971 г.
| отменен-на = 12 юли 1991 г.
| отменя = [[Конституция на Народна република България (1947)]]
| отменен-от = [[Конституция на Република България]]
| наставка = а
}}
 
'''Конституцията на Народна република България''' от 1971 г., известна още като '''„Живковска конституция“''', е приета на [[18 май]] [[1971]] г. от [[5 Народно събрание|5-то народно събрание]]. Тя е [[основен закон]], уреждащ обществено-политическите и стопански отношения, държавното устройство и основните права и задължения на гражданите на [[Народна република България]] за периода от 18 май 1971 до 12 юли 1991 г.
 
== История ==
Осмият конгрес на [[Българската комунистическа партия]], проведен през 1962 г., взема решение за изработване на нова конституция. За целта последователно [[4 Народно събрание]] и 5 народно събрание избират конституционна комисия съответно от 60 и от 78 [[народни представители]]. Председател на комисията е [[Тодор Живков]]. Разделена е на 6 подкомисии. Изработеният проект е публикуван за всенародно обсъждане на 30 март 1971 г. Постъпват над 14 000 писмени предложения. <ref>Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879- – 1986, С. 1987, с. 135</ref>
 
Последната редакция на конституционния текст е одобрена на заседание на 5 народно събрание. Взето е и решение за провеждане на [[Български конституционен референдум (1971)|референдум]]. Проведен е на 16 май 1971 г. От 6 174 635 гласоподаватели в референдума участват 99,7 %, от които 99,96% гласуват „за“. На 18 май 1971 г. конституцията е приета на тържествено заседание на 5 народно събрание. Същия ден е публикувана в „[[Държавен вестник]]“ и влиза в сила. <ref>Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879- – 1986, С. 1987, с. 135</ref>
 
== Предмет ==
Конституцията регламентира икономическото и обществено-икономическото устройство. Определя ръководната роля на БКП.
 
Върховен орган на държавната и законодателната власт е [[Народното събрание]], което работи на сесии. Постоянно действащ негов орган е [[Държавен съвет на Народна република България|Държавният съвет]].
 
Висш орган на изпълнителната власт е [[Министерски съвет на България|Министерският съвет]]. Върховната съдебна власт се състои от тогавашния [[Върховен съд]] и [[Главен прокурор на България|главен прокурор]].
 
Местното управление е 2-степенно в общини и окръзи. Осъществява се от изборни народни съвети. <ref>Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879- – 1986, С. 1987, с. 136- – 137</ref>
 
== Важни промени ==
Line 19 ⟶ 30:
Народното събрание отменя чл. 1 за ръководната роля на БКП.
 
* От [[3 април]] 1990
Приет е Закон за изменение и допълнение на Конституцията на НРБ (обнародван в „Държавен вестник”вестник“, бр. 29 от [[10 април]] [[1990]] г.), с който се закрива [[Държавен съвет на Народна република България|Държавният съвет]] и вместо него се създават постовете [[Председател (президент) на Републиката|председател (президент)]] и заместник-председател (заместник-президент) на Републиката. Председателят е [[държавен глава на България]]. Друга важна промяна на Конституцията е промяната на член 13, отменящ социалистическата икономическа система и обществената собственост върху средствата за производство. Вместо това се признават „всички видове собственост“ и „свободната стопанска инициатива и конкуренция“.
 
* От [[15 ноември]] 1990
Line 30 ⟶ 41:
 
== Външни препратки ==
* [http://www.parliament.bg/bg/19 Конституция на Народна република България, 1971] - – с отразени промени от 1990 г., на сайта на Президентството на България
{{уикиизточник|Конституция на Народна република България (1971)|Конституция на Народна република България}}