Древноегипетски календар: Разлика между версии

|}Едва в Късната епоха всеки от месеците в тетрамена бил наименован: Тот, Паофи, Атир и Хойак от първия сезон на разливите; Тиби, Мехир, Фаменот и Фармути от втория сезон на покълването; Пахонс, Пайни, Епифи и Мезори за третия, летния сезон. За да обозначат определен ден, египтяните посочвали годината от царуването, месеца, сезона и деня. Например година 9 на [[Джосеркара]] [[Аменофис I]], месец трети от горещините (Епифи), ден ден девети, е посочената от медицинския [[папирус]] [[Еберс]] на звездната поява на [[Сотис]] ([[Сепет]]), днес [[Сириус]]. Египетската година започвала тогава, когато [[Сириус]] се появявал на хоризонта в мига на изгрева — феномен, наречен звездна поява на [[Сотис]], съвпадаща приблизително с прииждането на [[река Нил]] — за този народ от земеделци, свързан с разливите, това била датата, която отбелязвала началото на годината ([[19 юли]] по юлианския календар или [[15 юни]] по нашия; на географската ширина на [[Мемфис]]).

Понеже египетската година имала само 365 дни, а циклите на [[Слънце]]то и [[Сириус]] са с продължителност 365 дни и четвърт ден, на всеки четири години началото на новата година закъснявало с още един ден. 1461 години били необходими, за да съвпаднат космическата и официалната година. Египтяните, естествено, са забелязали това несъответствие, по силата на което лятото се появявало посред зима<ref>Winlock H., ''The Origin of the Ancient Egyptian Calendar'',
Proc. of the Am. Philosophical Soc., Vol. 83, No. 3 (Sep. 10, 1940), pp. 447-64 ([[JSTOR]] [http://www.jstor.org/stable/985113])</ref>. Официалната година те наричали още плаваща година, но земеделските занимания на селяните се основавали единствено на природния цикъл на сезоните. Цикълът от 1461 години, наричан „сотически период“, подтикнал в началото на нашия век [[Едуард Майер]] да търси датата на установяване на календара. Със сигурност се знае, че през [[139]] г. е имало съвпадение на изгрева на [[Слънце]]то и на [[Сотис]]. Едно просто изчисление позволява да се установи, че това съвпадение се е възпроизвело през 1322 г. пр.н.е., в 2783 г. пр.н.е. (в края на [[Архаичен период на Египет|тинитската епоха]] и началото на [[Старото царство на Египет|Старото царство]]) и накрая — през 4244 г. пр.н.е. Първата дата е твърде скорошна, а „[[Текстове от пирамидите]]“ ни карат да мислим, че през 2783 г. пр.н.е. календарът вече е бил факт. Някои от египтолозите приемат приблизително годината 4244 пр.н.е., която за никого не е първата сигурна историческа дата. Някои автори свързват това изобретение със [[Древен Египет, жреци|свещениците]] от [[Хелиополис]] и с времето, когато градът през [[Додинастичен период на Египет|додинастическия период]] е бил столица на огромно царство. Немският математик Ньогебауер е установил, че тази дата е неприемлива. Тя е била отхвърлена — заедно с цялата историческа концепция на [[Сет (бог)|Сет]], основаваща се на същата тазо хронология — от Кийз, който намери множество последователи сред специалистите. Някои анализи доказват, че тя ни отвежда към времето на [[Фаюм|фаюмския]] [[неолит]] и следователно през тази епоха не би могъл да бъде създаден календарът. Така че, ако изобщо някога в края на средния период от [[Додинастичен период на Египет|додинастическия период]] е имало величество на [[Хелиополис]], то тази дата трябва да се намали с едно хилядолетие — нещо, което прави създаването на календара в този период невъзможно.