Уикипедия

Йоан V Палеолог: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м форматиране: 9x тире-числа, 3x заглавие-стил, 3x тире, 2 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 4:
| изображение за личността=[[Image:John V Palaiologos.jpg|160px]]
| описание на изображението=Йоан V Палеолог с корона на глава
| управление=[[1341]] - – [[1391]]
| коронация=
| пълно име=
Ред 25:
| герб =
}}
'''Йоан V Палеолог''' ({{lang-el|Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος}}) ([[1332]] г. - – [[16 февруари]] [[1391]] г.) е [[византийски император]] ([[1341]] – [[1391]]), син на [[Андроник III Палеолог]] и [[Анна Савойска]], дъщеря на граф [[Амадей V Савойски]]. През дългото му 50-годишно управление Византия се намира в период на криза и междуособни войни. Повечето от ромейските земи са завладяни от турците.
 
== Регентство на [[Анна Савойска]] ==
Поради малолетието на Йоан V властта държи регентски съвет оглавяван от майка му Анна Савойска, срещу който обаче се обявява [[Йоан VI Кантакузин|Йоан Кантакузин]] - – влиятелен военен, близък на покойния Андроник III. Кантакузин е подкрепен от т.нар. зелоти, ревностните привърженици на православието, които са против съюз (уния) със западната католическа църква и не одобряват регентството на Анна Савойска, която е била католическа принцеса преди да стане императрица.
 
В последвалата [[Гражданска война във Византия 1341-1347|гражданска война (1341- – 1347)]] са въвлечени и владетели на съседните на империята държави. Вероятно през 1345 г. при османския бей [[Орхан I|Орхан]] пристигат пратеници и на двете враждуващи групировки, като търсят помощта му срещу своите съперници. Орхан се споразумява с Йоан Кантакузин, който с помощта на негови войници завзема всички тракийски черноморски градове, с изключение на [[Созопол]]. Двамата укрепват съюза си през 1346 г., когато Орхан се жени за Теодора, дъщеря на Йоан Кантакузин, след което Кантакузин влиза в Константинопол и е коронясан за съимператор, заедно с Йоан V.{{hrf|Имбър|2000|41- – 46}}
 
== Съуправление с [[Йоан VI Кантакузин]] ==
В периода 1347- – 1354 г. [[Йоан VI Кантакузин]] управлява съвместно с Йоан V Палеолог. Между 1347 и 1349 г. през византийска територия преминава епидемията от черна [[чума]], като междувременно Кантакузин губи голяма част от подкрепата си сред народа. След поредна вътрешна война, той е свален през 1354 г. от Йоан V Палеолог който отказва да дели властта си с него.
 
Орхан поддържа съюза си с Йоан Кантакузин до края на неговото управление. В 1352 г. извиканата от Кантакузин в подкрепа на сина му [[Матей Кантакузин]] османска войска, командвана от Орхановия син Сюлейман, се оказва решаваща за неговата победа срещу Йоан V при [[Одрин]]. При оттеглянето си Сюлейман завзема крепостта [[Цимпе]] на европейския бряг на [[Дарданели]]те. Йоан Кантакузин и Орхан повеждат преговори за връщането на крепостта, но на 2 март 1354 г. земетресение разрушава стените на крепостта [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]] и съседните градове и Сюлейман се възползва от положението, за да завземе и тях. През следващите месеци преговорите за връщането на крепостите срещу откуп продължават, но през декември Йоан Кантакузин абдикира.{{hrf|Имбър|2000|41- – 46}}
 
== Самостоятелно управление ==
Ред 43:
От средата на 14 век засилващата се военна мощ на османските турци става реална заплаха не само за [[Константинопол]], но и за другите балкански страни. Опитите на Йоан V да сключи съюз със съседните владетели на България и Сърбия среща недоверие. Императорът се опитва да привлече и помощта на държавите от Западна Европа, но искането на папата да бъде признато църковното върховенство на римокатолическата църква над православна Византия среща силна съпротива в Константинопол. До споразумение и край на [[схизма]]та така и не се стига, а реална помощ не е осигурена.
 
=== Турско настъпление ===
След абдикацията на Йоан Кантакузин османският владетел Орхан вече не се смята за обвързан от съюза си с него и започва военни действия срещу Византийската империя. До смъртта си през 1357 г. неговият син Сюлейман завзема [[Малгара]], [[Ипсала]] и [[Виза (град)|Виза]]. Междувременно Орхан подпомага неуспешен опит на [[Матей Кантакузин]] да заеме трона на империята.{{hrf|Имбър|2000|41- – 46}}
 
През лятото на 1357 г. Халил, един от синовете на Орхан, по случайност е пленен от гръцки пирати и е задържан в [[Стара Фокея]]. Това принуждава Орхан да търси помощта на Йоан V за неговото освобождаване и да сключи мир с него. През следващата година Йоан успява да откупи Халил и го жени за своя дъщеря, надявайки се той да наследи Орхан, но мирът между двете страни скоро е нарушен. През 1359 или 1361 г. Орхан завзема ключовата за византийска [[Тракия]] крепост [[Димотика|Дидимотихон]], която не успява да получи подкрепления от столицата, вероятно защото османците вече контролират основната част от Източна Тракия.{{hrf|Имбър|2000|41- – 46}}
 
През следващите години Йоан V се опитва да получи чужда помощ срещу турците в Тракия. През 1363 г. той изпраща патриарх [[Калист I Константинополски|Калист I]] за преговори със сръбските владетели, но той умира по пътя. През 1365 г. самият император отива в [[Буда]], за да търси помощта на унгарския крал [[Лайош I Велики]], но по обратния път е пленен от българския цар [[Иван Александър]].{{hrf|Имбър|2000|49}}
 
=== Поход на Амедей Савойски ===
През 1366 г. графът на Савоя и братовчед на Йоан V [[Амедей VI Савойски]] потегля на помощ на императора, като към него се присъединява и генуезкият управител на Лесбос [[Франческо Гатилузо]].{{hrf|Имбър|2000|49}} Първоначално флотата от 50 кораба и 1700 войника успява да постигне победа над турците, която се изразява в превземането на голямата крепост [[Галиполи]] и други малки укрепления, веднага предадени на Византия. След това Амедей VI се насочва към [[Черно море]], за да се окаже натиск върху българския цар за освобождаването на императора. Превзети са [[Ахтопол]], [[Созопол]], [[Скафида]], Анхиало и Месемврия след което обсажда Одесос /[[Варна]]/. [[Иван Александър]] започва преговори за мир. Докато трае обсадата на Варна падат две крепости [[Козяк]] и [[Емона]]. След като Йоан V се връща във Византия последните две крепости са върнати на България, а другите оствават под властта на Византия, под управлението на престолонаследника [[Андроник IV Палеолог]].
 
През 1367 г. Амедей Савойски се връща в родината си, а османците запазват контрола си върху основната част от Източна Тракия. През 1369 г. османски войски завземат ключовата за Източна Тракия крепост [[Одрин|Адрианопол]] /Одрин/, а на 26 септември 1371 година нанасят тежко поражение и на войските на сярския деспот [[Иван Углеша]] и прилепския крал [[Вълкашин]] в [[Черноменска битка|Черноменската битка]].{{hrf|Имбър|2000|49- – 50}}
 
=== Васал на турците ===
През 1371 г. Йоан V Палеолог е принуден да се признае за васал на турския султан [[Мурад I]] като по това време под властта му се намират само Константинопол, [[Солун]], част от Гърция и няколко черноморски крепости. През 1373 г. Йоан V и Мурад I водят съвместни военни действия срещу своите разбунтували се синове [[Андроник IV Палеолог|Андроник IV]] и Савджъ и успяват да ги разгромят. През 1376 г. с помощта на генуезците и османците Андроник IV успява да избяга от затвора и взема властта в Константинопол, затваряйки на свой ред баща си, като връща Галиполи на османците в замяна на тяхната помощ.
 
Мурад I продължава да се намесва активно в делата на Империята. През 1379 г. той, заедно с венецианците, оказва помощ на Йоан V срещу сина му Андроник IV и генуезците и обсажда [[Галата (Истанбул)|Галата]], като през 1381 г. поставя двамата претенденти за съимператори.{{hrf|Имбър|2000|53- – 55}} През 1390 г. Йоан V отново е свален, този път от внука си [[Йоан VII Палеолог]], и за втори път е възстановен на престола с помощта на турския султан.
 
През 1390 г. Йоан V започва поправката на стените около Златния рог в Константинопол използвайки мрамора от западналите църкви около града. Това разгневява султана който го заплашва с война, в случай че не спре. Императорът се подчинява, но в началото на 1391 г. умира.
Ред 67:
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Имбър | first = Колин | authorlink = Колин Имбър | year = 2000 | title = Османската империя 1300- – 1481 | publisher = Амисития | location = София | isbn = 954-90556-2-0}}
 
{{пост начало}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Йоан_V_Палеолог“.