Отваря главното меню

Промени

м
форматиране: 10x тире-числа, 5x тире, нов ред (ползвайки Advisor)
}}
 
'''Сюлейман Челеби''' е вторият син на султан [[Баязид I]] (1389- – 1403), наследил европейските владения на [[Османската империя]] (1402- – 1411) след злополучната за османците [[битка при Ангора]].
 
Разгромът на султан Баязид I в Анкарската битка прекъсва периода на разрастване на османските владения. С подкрепата на [[Тимур]] завладените от османците бейлици [[Гермиян]], [[Сарухан]], [[Айдън]], [[Ментеше]] и [[Караман]] връщат самостоятелността си, а предишните им владетели се връщат на власт. Обсадата на [[Константинопол]] е прекратена и [[Византийска империя|византийците]] си връщат някои владения, главно на [[Балкани]]те.
 
За разлика от брат си [[Муса Челеби]], Сюлейман е спасен от плен при [[Тимур]]. Първоначално след битката се установява в [[Бурса]] и се опитва да организира съпротива срещу Тимур, но претърпява поражение, след което в края на август се прехвърля на Балканите и пребивава в османската столица [[Одрин]]. Междувременно в продължение на година и половина Тимур разграбва западните части на [[Мала Азия]] и много жители на региона се спасяват в Константинопол или се прехвърлят на Балканите при Сюлейман Челеби.{{hrf|Имбър|2000|86- – 88}}
 
През есента на 1402 година Сюлейман взема страната на [[Вук Лазаревич]] и [[Георги Бранкович]] в спора им за Косовското и Моравското наследство срещу Стефан Лазаревич, изпращайки военни контингенти в тяхна подкрепа. Конфликтите между сръбските владетели дават възможност на Сюлейман да запази османския сюзеренитет над тях, въпреки поражението при Анкара.{{hrf|Имбър|2000|90}}
 
В началото на 1403 година Сюлейман Челеби, стремейки се да укрепи позициите си на Балканите, за да се опита да отвоюва Анадола, сключва [[Галиполски договор|Галиполския договор]] с [[Византия]], [[Венецианска република|Венеция]], [[Генуа]] и [[хоспиталиери]]те. С него той се признава символично за васал на императора и му отстъпва [[Солун]] и част от крайбрежието на [[Мраморно море|Мраморно]] и [[Черно море]] до [[Несебър|Месемврия]] на север. Венецианците получават териториални отстъпки в [[Албания]] и по крайбрежието на [[Йонийско море]]. С тези отстъпки Сюлейман осигурява тила си и започва да се подготвя за поход в Мала Азия.{{hrf|Имбър|2000|88- – 92, 96}}
 
Използвайки войната в Анадола между своите братя [[Мехмед I|Мехмед]] и [[Иса Челеби|Иса]], в началото на 1404 година Сюлейман Челеби се прехвърля в Мала Азия и влиза в старата османска столица [[Бурса]], изтласквайки Мехмед на изток. В началото на лятото той превзема Анкара, а Мехмед се укрепява в първоначалните си владения около [[Амасия]]. В началото на следващата година Мехмед прави опит за контранастъпление, но е отблъснат от Сюлейман и неговия велик везир [[Али Чандарлъ]]. След това Сюлейман прави опит да превземе [[караман]]ската крепост [[Сиврихисар]], но не постига успех и през следващите няколко години военните действия в Анадола замират.{{hrf|Имбър|2000|100- – 102}}
 
Стефан Лазаревич междувременно се признава за васал на [[Сигизмунд]] с цел да получи подкрепата на [[крал на Унгария|унгарския крал]] в наследствения спор. През 1403/04 г. срещу Сюлейман Челеби е сформирана християнска коалиция под егидата на [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] в която участват [[Стефан Лазаревич]], [[Мирчо Стари]], [[Остоя]] и [[Константин II Асен]]. През 1408 г. организира посредством [[Евренос бей]] поход срещу [[деспот]]а и, притискайки Стефан досами [[Белград]], успява да наложи решение в полза на Лазар и Георги за подялба на [[Моравско деспотство|Моравското деспотство]] - – Георги получава бащините си владения над [[Косово]], а Лазар — – южното [[Поморавие]] с главен град [[Аладжа хисар]] /[[Крушевац]]/ (границата между владенията на братята в този участък минава по [[Западна Морава]]), като за Стефан остава [[Подунавие]]то с Белград, граничещо с [[Кралство Унгария]], т.е. средновековните [[Браничевска област|Браничевска]] и [[Белградска област]].
 
В началото на 1409 година Сюлейман изпраща значителни сили в подкрепа на Вук Лазаревич в подновения му конфликт срещу Стефан Лазаревич. Действията на османските войски са успешни и [[Поморавие]]то е разделено на две части — – на север управлява Стефан, а на юг Вук с Георги Бранкович, като всички те са васали на Сюлейман Челеби.{{hrf|Имбър|2000|93}}
 
По време на Анкарската битка [[Муса Челеби]] е пленен от Тимур, който след смъртта на Баязид го предава на бея на Гермиян, а той — – на брат му Мехмед, при когото той живее като пленник. През 1409 година Мехмед се споразумява с анадолските си съюзници и влашкия войвода [[Мирчо Стари]] и изпраща Муса във Влашко. Там той се жени за дъщеря на Мирчо Стари и започва да се подготвя да нападне в гръб Сюлейман Челеби. Заплашен от Муса, през пролетта на 1410 година Сюлейман се придвижва с основните си сили на запад. Възползвайки се от това и от смъртта на Али Чандарлъ, Мехмед си връща Анкара, а след това и Бурса, като доскорошните анадолски васали на Сюлейман преминават под негова власт.{{hrf|Имбър|2000|102- – 103}}
 
Походът на Муса започва в самия край на 1409 година, когато той преминава [[Дунав]] и известно време обсажда без успех византийската крепост [[Несебър|Месембрия]]. В средата на февруари той нанася поражение при [[Ямбол]], на част от армията на Сюлейман, командвана от [[Саруджа паша]]. През май той завзема [[Галиполи]], като византийският император [[Мануил II Палеолог]] прави неуспешни опити да го отблъсне, а Сюлейман остава на азиатския бряг. Той все пак се прехвърля в Европа с помощта на императора и на 15 юни нанася в битка при [[Космидион]] поражение на Муса. Той трябва да бяга към Ямбол, а сръбските му съюзници се отказват от него - – [[Вук Лазаревич]] преминава на страната на Сюлейман, а [[Стефан Лазаревич]] се укрива в [[Галата (Истанбул)|Галата]].{{hrf|Имбър|2000|103- – 104}}
 
Малко по-късно, след като научава, че Сюлейман е изпратил Вук да завземе земите му, Стефан отново се присъединява към Муса. Хора на Муса успяват да настигнат и заловят в [[Пловдив]] Вук Лазаревич, който е обезглавен, но на 11 юли Муса отново понася поражение от Сюлейман и е принуден да бяга в земите на Стефан. През есента на 1410 година сблъсъците между Муса и Сюлейман продължават между Пловдив, Ямбол и Одрин.{{hrf|Имбър|2000|104- – 105}}
 
През февруари Муса Челеби тръгва от Ямбол с намерение да обсади Сюлейман в Одрин. След като видни военачалници, сред които е и [[Евренос]], преминават на страната на Муса, той превзема града, а Сюлейман е убит малко по-късно, на 17 февруари, докато се опитва да избяга в Константинопол.{{hrf|Имбър|2000|105- – 106}}
 
== Източници ==
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300- – 1481 | publisher = Амисития | location = София | isbn = 954-90556-2-0 | lang = bg}}
 
 
{{DEFAULTSORT:Сюлейман Челеби}}