Древноегипетски календар: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ref
ред.
Ред 1:
{{Обработка|форматиране}}
'''Древноегипетският календар''' е система за отчитане на времето, просъществувала в течение на близо дветри хилядолетия. Годината имала 365 дни, разделени на 12 месеца от по 30 дена всеки, към които в края на всяка година били прибавяни 5 допълнителни дни — ''епагомени''<ref>Селешников С., ''История на календара и хронология'',София : Наука и изкуство, 1985 </ref>. Месеците били групирани в тетрамени, които оформяли трите сезона:
{|-
|<hiero>SA:x*t</hiero>
Ред 10:
|<hiero>S-mw-ra</hiero>
| горещини (''шему'')(''šmw'').
|}
|}Едва в Късната епоха всеки от месеците в тетрамена бил наименован: Тот, Паофи, Атир и Хойак от първия сезон на разливите; Тиби, Мехир, Фаменот и Фармути от втория сезон на покълването; Пахонс, Пайни, Епифи и Мезори за третия, летния сезон. За да обозначат определен ден, египтяните посочвали годината от царуването, месеца, сезона и деня. Например година 9 на [[Джосеркара]] [[Аменофис I]], месец трети от горещините (Епифи), ден ден девети, е посочената от медицинския [[папирус]] [[Еберс]] на звездната поява на [[Сотис]] ([[Сепет]]), днес [[Сириус]]. Египетската година започвала тогава, когато [[Сириус]] се появявал на хоризонта в мига на изгрева — феномен, наречен звездна поява на [[Сотис]], съвпадаща приблизително с прииждането на [[река Нил]] — за този народ от земеделци, свързан с разливите, това била датата, която отбелязвала началото на годината ([[19 юли]] по юлианския календар или [[15 юни]] по нашия; на географската ширина на [[Мемфис]]).
==История и особености==
Още от най-дълбока древност за обитаващите бреговете на [[Нил]] разливането на реката е било събитие от изключителна важност. Прииждането на реката започва около лятното [[слънцестоене]], което в епохата около началото Трето хилядолетие приблизително съвпадало с хелиакалният изгрев на [[Сириус]]. За разлика от другите оседнали култури египтяните са предпочели не да следят Слънцето на [[хоризонт]]а, а мястото му на небесната сфера, което се постига чрез наблюдаването на Сириус.
Преполага се, че преброяването на 365 дни като годишен цикъл е извършено по-рано, но е липсвало обяснение, защо броейки само по календара се появявало несъответствие. Около 2800 г. пр.н.е. калндарът с 365 дни е бил приет като граждански, а жреците продължили да следят изгрева на Сириус. Календарната дата за астрономическото събитие, "новата година", се отмества с 1 ден за всеки 4 години, но е било съобразено че след 1461 г., т.н. сотически период, двете отново ше съвпаднат.<ref>Winlock H., ''The Origin of the Ancient Egyptian Calendar'', Proc. of the Am. Philosophical Soc., Vol. 83, No. 3 (Sep. 10, 1940), pp. 447-64 ([[JSTOR]] [http://www.jstor.org/stable/985113])</ref>.
 
Proc.В of the Am. Philosophical Soc., Vol. 83, No. 3 (Sep. 10, 1940), pp. 447-64 ([[JSTOR]] [http://www.jstor.org/stable/985113])</ref>. Официалната година те наричали още плаваща година, но земеделските заниманияначалото на селяните се основавали единствено на природния цикъл на сезоните20в. Цикълът от 1461 години, наричан „сотически период“, подтикнал в началото на нашия век [[Едуард Майер]] дае направил предположения търсиза датата на установяване на календара. СъсИзвестно сигурност се знаее, че през [[139]] г. е имало съвпадение на изгревалятното наслънцестоене [[Слънце]]тои ихелиакалния изгрев на [[Сотис]]., Едно просто изчисление позволява да се установи,така че товапредишните съвпадениеса се е възпроизвелобили през 1322 г. пр.н.е., в 2783 г. пр.н.е. (в края на [[Архаичен период на Египет|тинитската епоха]] и началото на [[Старото царство на Египет|Старото царство]]) и накрая — през 4244 г. пр.н.е. Първата дата е твърде скорошна, а „[[Текстове от пирамидите]]“ ни карат да мислим, че през 2783 г. пр.н.е. календарът вече е бил факт. Някои от египтолозите приемат приблизително годината 4244 пр.н.е., която за никого не е първата сигурна историческа дата. Някои автори свързват това изобретение със [[Древен Египет, жреци|свещениците]] от [[Хелиополис]] и с времето, когато градът през [[Додинастичен период на Египет|додинастическия период]] е бил столица на огромно царство. Немският математик Ньогебауер е установил, че тази дата е неприемлива. Тя е била отхвърлена — заедно с цялата историческа концепция на [[Сет (бог)|Сет]], основаваща се на същата тазо хронология — от Кийз, който намери множество последователи сред специалистите. Някои анализи доказват, че тя ни отвежда към времето на [[Фаюм|фаюмския]] [[неолит]] и следователно през тази епоха не би могъл да бъде създаден календарът. Така че, ако изобщо някога в края на средния период от [[Додинастичен период на Египет|додинастическия период]] е имало величество на [[Хелиополис]], то тази дата трябва да се намали с едно хилядолетие — нещо, което прави създаването на календара в този период невъзможно.
Понеже египетската година имала само 365 дни, а циклите на [[Слънце]]то и [[Сириус]] са с продължителност 365 дни и четвърт ден, на всеки четири години началото на новата година закъснявало с още един ден. 1461 години били необходими, за да съвпаднат космическата и официалната година. Египтяните, естествено, са забелязали това несъответствие, по силата на което лятото се появявало посред зима<ref>Winlock H., ''The Origin of the Ancient Egyptian Calendar'',
Proc. of the Am. Philosophical Soc., Vol. 83, No. 3 (Sep. 10, 1940), pp. 447-64 ([[JSTOR]] [http://www.jstor.org/stable/985113])</ref>. Официалната година те наричали още плаваща година, но земеделските занимания на селяните се основавали единствено на природния цикъл на сезоните. Цикълът от 1461 години, наричан „сотически период“, подтикнал в началото на нашия век [[Едуард Майер]] да търси датата на установяване на календара. Със сигурност се знае, че през [[139]] г. е имало съвпадение на изгрева на [[Слънце]]то и на [[Сотис]]. Едно просто изчисление позволява да се установи, че това съвпадение се е възпроизвело през 1322 г. пр.н.е., в 2783 г. пр.н.е. (в края на [[Архаичен период на Египет|тинитската епоха]] и началото на [[Старото царство на Египет|Старото царство]]) и накрая — през 4244 г. пр.н.е. Първата дата е твърде скорошна, а „[[Текстове от пирамидите]]“ ни карат да мислим, че през 2783 г. пр.н.е. календарът вече е бил факт. Някои от египтолозите приемат приблизително годината 4244 пр.н.е., която за никого не е първата сигурна историческа дата. Някои автори свързват това изобретение със [[Древен Египет, жреци|свещениците]] от [[Хелиополис]] и с времето, когато градът през [[Додинастичен период на Египет|додинастическия период]] е бил столица на огромно царство. Немският математик Ньогебауер е установил, че тази дата е неприемлива. Тя е била отхвърлена — заедно с цялата историческа концепция на [[Сет (бог)|Сет]], основаваща се на същата тазо хронология — от Кийз, който намери множество последователи сред специалистите. Някои анализи доказват, че тя ни отвежда към времето на [[Фаюм|фаюмския]] [[неолит]] и следователно през тази епоха не би могъл да бъде създаден календарът. Така че, ако изобщо някога в края на средния период от [[Додинастичен период на Египет|додинастическия период]] е имало величество на [[Хелиополис]], то тази дата трябва да се намали с едно хилядолетие — нещо, което прави създаването на календара в този период невъзможно.
 
== Измерване на времето в Древен Египет ==
|}Едва в Късната епоха всеки от месеците в трите "тетрамена" бил наименован: Тот, Паофи, Атир и Хойак от първия сезонпериода на разливите; Тиби, Мехир, Фаменот и Фармути от втория сезонтетрамен, този на покълването; Пахонс, Пайни, Епифи и Мезори за третия, летниясезона на сезонсушата. За да обозначат определен ден, египтяните посочвали годината от царуването, месеца, сезона и деня. Например година 9 на [[Джосеркара]] [[Аменофис I]], месец трети от горещините (Епифи), ден ден девети, е посочената от медицинския [[папирус]] [[Еберс]] на звездната поява на [[Сотис]] ([[Сепет]]), днес [[Сириус]]. Египетската година започвала тогава, когато [[Сириус]] се появявал на хоризонта в мига на изгрева — феномен, наречен звездна поява на [[Сотис]], съвпадаща приблизително с прииждането на [[река Нил]] — за този народ от земеделци, свързан с разливите, това била дататаДатата, която отбелязвала началото на годината била ([[19 юли]] по юлианския календар или [[15 юни]] по нашия; на географската ширина на [[Мемфис]]).
 
По подобие на годината, която били разделили на 12 месеца, най-вероятно след наблюдение на лунните цикли (виж [[Древен Египет, календар|Календар]]), египтяните разделят деня и нощта - всеки на 12 часа, като ги нарекли „слънчеви часове“ и „часове на мрак“. Изглежда тези часове са променяли своята продължителност според годишния сезон, като само близките до равноденствията дни и нощи траели еднакво дълго. За да се посочи часа, се казвало: часът Х от нощта, или часът Х от деня. Освен това жреците били нарекли часовете с едносъставни имена, като например „сияйният“, който е първият час на деня, или сложни, например „който вижда красотата на [[Ра]]“ — за дванайсетия час на нощта. Дванадесетте часа на нощта представляват дванадесетте области на долния свят, които [[Ра]] прекосява в нощната си обиколка, и които са изобразени в декорациите на гробниците. В ежедневния живот различните моменти се отбелязват с по-общи понятия: сутринта, „мигът на нощта“, или по-поетичното „часът на вечерното ястие“, „часът на здрача“; открити са също така и все още неясни изрази, като този на Гардинър, превеждан като „мигът на уханието в устата“.