Оркестър без име: Разлика между версии

През 1979г. излиза филмът на режиьора Людмил Кирков по сценарий на Станислав Стратиев "Кратко слънце", по едноименната повест на сценариста. Филмът се радва на нечуван успех, но след 2-3 седмици е свален от екран тихомълком. Причината е излязлата във в. "Литературен фронт" статия, в която "Кратко слънце" е обвинен в грешно идеологическо звучене, засилване на негативизма и нарушена диалектика между “голямата и малката правда”. Кирков и Стратиев вече работят по втори филм - "Равновесие", но продукцията бива замразена заради критиката по предишния им филм (Равновесие е реализиран чак след 5 години, и то отново със същата критика). По щастливо стечение на обстоятелствата в киноиндустрия "Бояна" имат пари за усвояване, затова нареждат на Кирков и Стратиев да направят коренно различен проект от "Кратко слънце" и "Равновесие" - весела, смешна и “жизнеутвръждаваща” комедия. Стратиев вече отдавна има идея за история. Тя е вдъхновена от група музиканти, която свири в родния му софийски квартал "Коньовица". Стратиев случайно се среща с кварталната група в чужбина и те му разказват премеждията си как са успели да напуснат България и да пробият зад граница (за историята им в чужбина Стратиев пише сценарии за втори филм, за който са планирани снимки през 1993г., но поради промените и ред скандали той не се осъществява). Людмил Кирков харесва сюжета и предлага директно за ролите Велко Кънев, Павел Попандов, Филип Трифонов и Георги Мамалев, като Мамалев вече се е снимал в "Пазачът на крепостта" - първият филм по сценарий на Стратиев. Така се случва нещо, непознато дотогава в българската филмова практика - сценарият се пише за предварително известни актьори и водещите роли са предназначени специално за тях. Стратиев пише сценария на един дъх - само за 2 седмици. Актьорите не са музиканти и нямат никакви умения, но с помощта на легендарния Борис Карадимчев и Асен Драгнев в рамките на два месеца така ловко овладяват имитацията на инструментите, че могат да заблудят и най-опитния професионалист. За ролята на Рени Людмил Кирков среща известни трудности. Пробвани са над 20-30 актриси от ВИТИЗ, като е прослушана дори и много нашумялата тогава Ина Симеонова. Катерина Евро получава ролята случайно след едно скарване с режисиорарежисьора Стойчо Шишков, който иѝ казва, че манекенките (каквато тогава е Евро) не стават за нищо. След пробни снимки обаче тя го убеждава в обратното, екипът решава, че е идеална за ролята и Евро я получава безапелационно. Самият Попандов казва, че с Евро снимките се получили "от раз". Отначало Кирков отказва Мария Каварджикова да изиграе ролята на Ваня поради морални причини, понеже в реалния живот тя е съпруга на племенника му - актьора Константин Цанев. По време на снимките Каварджикова е бременна с второто им дете. Людмил Кирков взима Димитър Манчев за ролята на Миташки без прослушване, защото са стари приятели и фенове на ФК Левски. За знаковата роля на чичо Петър е поканен знаменитият Георги Русев, който обаче по това време снима "Дами канят" в Асеновград. Поради конфликт в графика Русев снима сцената си само за един ден и после се връща обратно към снимките на другия филм. Николай Николов, съученик на Стратиев в гимназията, получава ролята на Джани Леопарди след една тяхна случайна среща. Снимките текат през цялото лято, по цялото Черноморие, като се протакат чак до следващата година.

„Оркестър без име“ започва като непретенциозна [[комедия]], която обаче засяга и [[драма]]тични теми като приятелството, [[любов]]та, [[изкуство]]то, съзряването. Четирима млади мъже – Велко ([[Велко Кънев]]), Филип ([[Филип Трифонов]]), Павел ([[Павел Поппандов]]) и Гошо ([[Георги Мамалев]]) имат различни професии, но са свързани от голямата си любов към музиката. Цяла година репетират, за да пробият в Златни пясъци през лятото. Павел, бас-китаристът, е монтьор и успява да присвои един стар джип, който да ремонтира, за да могат да отидат до морето. Гошо репетира самостоятелно поне 4 часа на ден на барабана и безпокои близките си. Велко, ръководителят на групата, свирещ на йоника, пък се мъчи по всякакъв начин да извоюва удостоверение и музикална техника, тъй като групата не се води официално към културния дом. Ръководителят на културния дом, в който свирят, е склонен да им даде уредбата ако вземат за певица неговата фаворитка Рени ([[Катерина Евро]]), капризна девойка, която използва външността си, за да пробие. Това обаче означава, че трябва да се уволни досегашната вокалистка на групата – Ваня ([[Мария Каварджикова]]), гаджето на Филип, скромно момиче с голям глас. Това е първият, но не и последният компромис, който трябва да направят за музиката. Филип също решава да се оттегли, но Ваня къса с него и той отново се връща в групата. Всички заминават за морето, тъй като се предполага, че ще свирят в Гранд Хотел Варна. За съжаление, обаче, връзките, които Велко е намерил са не от ръководството, а от кухнята, и то става дума за един снабдител. Оркестърът не се отказва и продължава да търси място в целия курорт, но отново не намира. Тогава младежите тръгват по цялото Черноморие, за да търсят заведение без музиканти. Мисията отново се оказва безуспешна – не само, че всичко е заето, но оркестрите си имат и имена, нищо че не свирят толкова добре. Единствената им алтернатива е едно малко селце близо до Бургас. Въпреки всичко, групата не се отказва, но остава изненадана, че успехът иѝ в селцето се дължи главно на певицата им или по-точно на нейния чар. На героите пак не им е лесно, Павел намира любовта, но за съжаление в лицето на Пепи ([[Живка Пенева]]), омъжена жена с малко дете, която робува на мъжа си ([[Антон Радичев]]), Филип се мъчи да се свърже с Ваня и след като няма отговор, и изневерява с телефонистката ([[Зинка Друмева]]), а Управителят на ресторанта – Миташки ([[Димитър Манчев]]) постоянно сваля Рени. Един ден по време на репетиция внезапно се появява италианец на име Джани Леопарди ([[Николай Николаев (актьор)|Николай Николаев]]), чиято кола е повредена и търси помощ. Репетицията се отлага, но когато е възобновена на следващия ден, изниква нов проблем – Рени я няма. Групата тръгва да я търси и я намира отново в Гранд Хотел Варна. Оказва се, че Джани ѝ е намерил работа като певица и тя напуска групата. А Миташки не иска оркестър без певица. Филип е отчаян и праща телеграма от името на Велко, че е болен и Ваня трябва да дойде веднага. Най-после изниква и добра новина – Миташки жени дъщеря си и му трябва оркестър. Момчетата свирят цял ден и когато, капнали от умора, спират програмата си, пияните гости ги набиват и изпочупват техниката им. Когато всичко изглежда вече изгубено, Ваня се връща. Първо е ядосана на Филип, но след като го вижда пребит му прощава всичко. Оркестърът си стяга багажа, но гледайки бушуващото море решава да остане, дори без техника, пари и място, където да свирят. Въпреки, че е есен, те остават, за да осъществят мечтата си, защото, както гласи една от култовите реплики на филма, „за музиката трябва да се правят компромиси.“

* Режисьорът Людмил Кирков и сценаристът Станислав Стратиев дават пълна свобода на актьорите. Много от култовите реплики във филма са импровизации, например "Паднал иѝ гласа..., ами наведи се да си го вдигнеш!"

* Режисьорът Людмил Кирков измисля култовата реплика на Рени "... и още нещо." именно поради популярността на този лаф тогава.

* Актьорите решават на шега да се представят за истински оркестър в казиното в Созопол, като пускат на плейбек "Ке сара" и буквално изиграват изпълнението си от филма като репетиция. Никой от посетителите не подозира, че и музикантите, и певицата наса на плейбек. Напротив, всички в казиното (повечето от които са чужденци) са възхитени от изпълнението и викат оркестъра на бис. За да излязат от положението, актьорите казват, че с тази песен само са поздравили един приятел за рождения му ден.

* Във филма било запланиранозапланувано да има епизод, в който групата спи на открито, а на сутринта я навалява дъжд. За да се заснеме сцената е докарана водоноска, но тя се оказва пробита, а след ремонта пък се разбира, че няма вода, за да се напълни. След като всичко е готово за епизода, слънцето грейва и режисьорът Кирков се отказва от сцената.

* В сцената, в която пияният Филип води телефонистката в бунгалото, с цел автентичност актьорът Филип Трифонов изпива цяла бутилка водка, но не успява да се напие и иска още алкохол. Въпреки възраженията на режиьорарежисьора, Филип си допива тайно и така силно се удря във вратата на бунгалото, че стъклото иѝ става на сол, а той самият получава сериозен кръвоизлив на лицето. Това е и последният му спомен. Събужда се на сутринта в болницата в Бургас в бинтове и със завързани ръце за леглото. Докато заздравеят раните му, екипът губи няколко дни за снимки.

Първоначално идеята на Станислав Стратиев е да разкаже историята на кварталната група в България, а след това и в чужбина. През 1991г. обаче режисьорът Людмил Кирков е пенсиониран от Киноцентъра и изпаднал в депресия след съсипването на българското кино се затваря в дома си. През лятото на 1993г. Стратиев пише сценарий за втора част - "Оркестър без име - продължението", разглеждаща живота на музикантите след 15 години, когато всички те са емигрирали в Германия. Сюжетът според актьорите и режисьора е гениален и отново свръх актуален. След промените героите дирят късмета си в Германия. Велко е нещо като "човек-оркестър" и свири на няколко инструмента в един подлез за жълти стотинки. Филип обслужва всячески богата възрастна германка в голямото иѝ имение. Гошето официално разхожда пуделите на забогатял сръбски гастарбайтер, а неофициално е момче за всичко. Павката се връща към предишната си професия и ремонтира коли в провинциален немски сервиз,. Рени, отдавна прежалила италианеца Джани Леопарди (който всъщност се оказва сърбин, представящ се за италианец), е омъжена за много възрастен, но и много богат немски барон и се радва на охолен живот. Естествено, там всичките музиканти са абсолютни аутсайдери. Един хубав ден оркестърът се събира, нажален от носталгията и решава да се върне в България и в малкото ресторантче на морето. Пристигнали в родината, сядат в едно кафене, където чакат Филип да види детето си от певицата Ваня, останала в България. Спира лъскав мерцедес, от който слиза Миташки, целият в златни ланци, купил половината хотели на Златни пясъци и отива да купи поредния. Така идеята групата да посвири отново пропада. Има предложения филмът да бъде заснет от Георги Стоянов, но актьорите отказват да снимат без Людмил Кирков и го увещават да се съгласи, но той е много болен и ги моли да заснемат продължението, независимо кой е режисьор, заради прекрасния сценарий. Имало е срещи на Стратиев и с Александър Морфов, но по-скоро опознавателни. Българската кинематография още преди промените не вярва в успеха на продължението, защото тогава влага всички амбиции и средства в мащабни исторически суперпродукции като "Хан Аспарух", "Борис Първи", "Константин Кирил-Философ", "Мера според мера" и др. Понеже част от действието в сюжета се развива в Германия, има идеи за немска копродукция, но и тя пропада. Стратиев не престава да преработва сценария и да го актуализира с надеждата да бъде реализиран един ден. През 1995г. си отива Людмил Кирков, а 5 години по-късно, през 2000г. от инсулт умира и Станислав Стратиев. 10 години по-късно, през 2010, сценаристът на най-култовите български реклами и силно повлиян от Стратиев, Генчо Генчев, пише нов съвременен сценарий цели 3 години и половина, в който героите се събират 30 години по-късно, за да свирят на известния "Октоберфест" в Мюнхен, като отново действието се развива в България и в Германия. Актьорите харесват сценария и се съгласяват да снимат трейлър с цел търсене на инвеститори. Режисьор на филма се очаква да бъде друг дебютант - Живко Ботев. За една година екипът успява да събере средства само за половината бюджет, макар да има и дарения от чужбина, но настъпват допълнителни усложнения в редица аспекти. Липсва съдействие. Велко Кънев е тежко болен от рак и моли да не се снима във филма. На 12 декември 2011г. Кънев почива след дълго боледуване. Покрусени от смъртта му, актьорите се отказват от проекта. Така с неговата смърт умира и надеждата за продължение на един от най-обичаните български филми.