Първо главно управление: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
копирам от Държавна сигурност |
добавки |
||
Ред 3:
Външнополитическото разузнаване е създадено по съветски образец през 1947 година, като основна роля за неговото изграждане изиграва съветския офицер от български произход [[Христо Боев]]. След разформироването на Държавна сигурност в началото на 1990 година, Първо главно управление е обособено в самостоятелна Национална разузнавателна служба (днес [[Държавна агенция „Разузнаване“]]).
== Функции и начин на работа ==
Първо главно управление е привилегирована структура в рамките на Държавна сигурност с достъп до най-квалифицираните служители на службата, на които се предоставят значителни привилегии, спрямо другите подразделения. Освен с чисто разузнавателна дейност, управлението се занимава и с контрола на българската емиграция, включително отвличания и убийства на политически противници на режима. То разполага и със своя агентурна мрежа вътре в страната, част от събираната информация от която е предавана на политическата полиция.<ref name="методиев">{{cite | фамилия-част = Методиев | име-част = Момчил | автор-част-препратка = Момчил Методиев | заглавие-част = Държавна сигурност: опората на комунистическата държава | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 226 – 231}}</ref>
Първо главно управление не е самостоятелна разузнавателна служба, а подчинява дейността си на разузнаването на [[Съветски съюз|Съветския съюз]] в рамките на [[Доктрина „Брежнев“|Доктрината за ограничения суверенитет]] в [[Източен блок|Източния блок]]. Нейна основна задача е съхраняването на тоталитарните режими в България и останалите страни от блока.<ref name="методиев"/>
В рамките на Източния блок българското разузнаване има няколко приоритетни географски направления, в които работи – съседните страни от [[НАТО]] [[Турция]] и [[Гърция]]; някои други западни страни, най-вече [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Италия]], [[Франция]] и [[Ватикан]]а; [[Арабски свят|Арабския свят]] и [[Африка]]; от средата на 60-те години – [[Китай]] и [[Албания]]. Работата на управлението в различните направления има различни цели – например, организирането на опити за резки политически промени е ограничено до страните от [[Трети свят|Третия свят]], докато по отношение на Турция и Гърция целта е да се постигне техния неутралитет.<ref name="методиев"/>
До въвеждането на специализирани курсове във [[Академия на МВР|Висшата школа „Георги Димитров“]] в края на 70-те години служителите на управлението се обучават в Съветския съюз.<ref name="методиев"/>
== Специализирани подразделения ==
=== Научно-техническо разузнаване ===
Научно-техническото разузнаване е създадено в началото на 60-те като 7-и отдел, а през 1980 година получава статут на управление в рамките на Първо главно управление. Важността му непрекъснато нараства, като се увеличава и броят на служителите. Негова основна задача е придобиването на научна и техническа информация в областта на военните технологии с цел да се преодолее нарастващото техническо изоставане на Източния блок спряма страните от [[Западна Европа]] и Съединените щати. В тази дейност то подпомага работата на съответното направление Т в съветското разузнаване.<ref name="методиев"/>
Режимът възлага големи надежди на работата на Научно-техническото разузнаване като средство за технологично модернизиране на българската икономика, но те така и не се реализират. Правят се многократни опити да се подобри взаимодействието между разузнаването, българските научни институти и предприятията, но без особен успех.<ref name="методиев"/>
=== Културно-историческо разузнаване ===
Културно-историческото разузнаване е създадено през 1973 година като нов 14-и отдел, а като легално прикритие за дейността му към външното министерство е създадена паралелна служба „Културно наследство“. Това става в контекста на започналата подготовка за помпозното честване на 1300-годишнината от основаването на Българската държава.<ref name="методиев"/>
Основна задача на новия отдел е да популяризира в чужбина културната история на България, като събира свързани с това материали и финансира и организира подходящи публикации. Тази дейност дава възможност за установяване на контакти с интересуващи се от България интелектуалци, които се превръщат в източник на интересна за разузнаването информация. Част от дейността на отдела и поддържането на връзки с [[Македонска патриотична организация|Македонската патриотична организация]].<ref name="методиев"/>
== Промени в структурата ==
=== 1953 – 1974 ===
* I отдел – [[Югославия]] (4 отделения, щат – 31 души)
Line 29 ⟶ 49:
* 05-ти отдел – Линия „Н“ (нелегални)
* 06-ти отдел – Информация
* 07-ми отдел – Научно-
| уеб_адрес = http://www.capital.bg/blogove/dosieta/durjavna_sigurnost/2010/09/03/955781_durjavna_sigurnost_chast_22neiavnite_firmi_i_inko/ | заглавие = Държавна сигурност. Част 2.2:"Неявните фирми" и ИНКО| достъп_дата = 2014-02-08| автор = Христо Христов| дата = 3 септември 2010| издател = capital.bg}}</ref>)
* 08-ми отдел – Активни мероприятия (АМ)
| |||