Байлово: Разлика между версии

;Родени или живяли в Байлово:

* [[Елин Пелин (писател)|Елин Пелин]] (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) (1877 – 1949) – писател, родом от с. Байлово, един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ, създател на галерия ярки и незабравими образи. Творчеството му е един от върховете на българското повествователно изкуство. Произведенията му са широко известни и в чужбина, преведени са на повече от 40 езика;

* [[Йото Варджията]], с истинско име Иван Стоянов Станьов (1828 – 1915) – баща на Елин Пелин, един изключително любознателен и сръчен човек, за когото казвали „каквото похване, прави го“. Имал е варница (оттам е и прозвището му), правил е тухли и керемиди (първо в двора си, а след това източно от Байлово в м. „Сплитските ливади“, където направил цяла керемидарница). Освен варджия, бил земеделец, зидар, дърводелец, кантонер, правел коли и веялки – първата веялка в селото била негова. След Освобождението, заедно с неговия съселянин [[Петър Станьов]] поели за Софийска община направата на гальотите. Дървените части правил той, а железните – Петър. Неговият проект за вятърна мелница е отразен от сина му в разказа „Ветрената мелница“, в който дядо Йото Варджията е взет за прототип на Лазар Дъбака; <ref name="opulch">{{cite book |title= Литературен архив „Елин Пелин“ (том IV-ти) |last= проф. д-р Кръстьо Генов|year= 1972 |publisher= Издатество на БАН }}</ref>

* [[Тота Иванова]], с истинско име Стоянка (1831 – 1903) – майка на [[Елин Пелин]], родом от село [[Белопопци]]. Името на баща и&#768; било Петко, а на майка и&#768; – Мария (от с. [[Макоцево]]). Тота се омъжва за [[Йото Варджията]] (Иван Станьов). На тях им се раждат деца: Стоян (1859), Пена (1862), Велко (1865), Христо (1869), Захари (1873), Димитър (1877) и Мария (1885). Между тези деца е имало и други, които починали – Йордан, Александър, Параскева и едно, на което името не се помни. Животът на Тота Иванова завършва като живот на мъченица. След нещастен случай, една година след раждането на Димитър, тя окуцява с единия крак. Няколко месеца след раждането на най-малкото и&#768; дете – Мария, тя окуцява и с другия крак. Цели двадесет години прекарала на едно място като жив труп. Починала през 1903 г., когато писателят бил 26-годишен, който я използвал за прототип на героините си в разказите „Майчин гроб“ и „Гост“ (Кирилица); <ref name="opulch" />