Дахия ал-Кихина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-дадът +дадат)
факт
Ред 17:
Осъзнавайки, че трябва да се изправи срещу огромна военна сила и мощен противник, Дахия ал-Кихина променя тактиката с цел да избегне генерално сражение, преминавайки в арабския тил - в град [[Багия]]. Хасан ибн Нуман обръща армията си обратно и обсажда града. Защитниците му се измъкват през таен подземен проход. Арабската кавалерия се впуска в преследване на бегълците, и ги настига в скалистия пролом Вадмини, където арабския авангард е разбит от организираната засада. Въпреки това, арабската кавалерия продължава преследването и малко преди залез слънце настига оттеглящите се основни сили на еврейската царица - берберската кавалерия, останалата в Северна Африка византийска пехота (явно от местен произход) и въоръжените граждански милиции (гвардия) на град Багия. В последвалото сражение, арабската кавалерия е разбита и се оттегля панически назад. След тази втора победа, юдео-берберското царско формирование преминава в [[контранастъпление]] в Северна Африка срещу арабите. Римски Картаген е под властта на юдео-берберите. Държавното образувание под предводителството на Дахия ал-Кихина започва да се изгражда като единно формирование, превръщайки се от един аморфен конгломерат от номадски и полуномадски племена в добре структурирана организация с държавен апарат, градове, търговия и развити занаяти, явно имайки и вземайки за пример [[Пунически Картаген]]. Неговата армия преминава в успешно контранастъпление изтласквайки арабите в поредица от последвали военни победи. Хасан ибн Номан не изоставя идеята си за завладяването на това ново Африканско царство, този нов Картаген ([[Картаген трябва да се разруши]]). Надявайки си [[картагенски маски|картагенска маска]], арабският предводител Хасан ибн Нуман предлага мир на Кихина, заявявайки ѝ, че неговата стратегическа цел не е нейното царство, а [[Вестготско кралство|Вестготското кралство]] на неверниците в Испания, и че счита Африканското царство за свой стратегически съюзник, надявайки се, че ще пропусне войските му през своя територия да се сражават срещу [[вестготи]]те, канейки Кахия с нейните войни да се включи в кампанията. Хасан предлага чрез посредници на Кихина примамлив план: арабски и берберски войски да нахлуят в Испания и Португалия заедно, и да си ги поделят помежду си, като на евреите в арабската ѝ бъдеща част ще се дадат пълни права на свободно движение, включително в цяла Северна Африка и териториите под арабски сюзеренитет. От Африканското царство се изисквало да пропусне през своя територия 60 хил. арабска армия. Дахия ал-Кихина се съгласява с плана, явно ненавиждайки еврейските гонители на Пиренеите, организиращи [[Толедски събори]] и решава да вади с чужди ръце нагорещеното желязо от огъня. Дахия ал-Кихина също се преструва, вземайки и отчитайки вероятността от арабско коварство срещу властта на Африканското царство под нейна власт, обаче била предадена от младия арабски аристократ [[Халид ибн Йезид ел Кайси]], попаднал в юдео-берберски плен още по време на първия арабски поход в Северна Африка, и който останал тайно (преструвайки се в обратното) верен на арабската кауза. По таен канал той информирал Хасан за държавните и военни планове на Африканската държава.
 
{{факт|През 703 г. в битката при [[Ел Джерн]], се срещат в пряк двубой юдео-берберската и арабската армия. Халид преминава на арабска страна. Битката е спечелена от арабите, а Дахия ал-Кихина пада убита в боя. Главата ѝ е отрязана и изпратена в уверение на факта на халифа [[Абд ал-Малик]]. Африканското население на царството е изправено пред дилемата - или да приеме исляма или да бъде избито. Сред многото които приемат исляма били и двамата най-големи синове на Кихина. Според легендарни сведения, около 50 хиляди [[пуни]] и [[бербери]] отказали да променят вярата си и били убити.|2016|9|6}}
 
{{факт|Безпрецедентна и фанатична жестокост към враговете, проявявана от Дахия ал-Кихина, е отразена в арабския северноарабски епос. През 1888 г., по време на [[делото Драйфус|процеса срещу Драйфус]], е публикува в Париж една запазила се тъжна балада, в която се пее за това, че Кихина била по-жестока от халдейците, Цезар и Адриан взети заедно, давала на войните си арабските девици, миела краката си в кръвта на арабските деца и, че Бог я е създал за изкупление на греховете, както и обаче, че я мрази правейки така, че народа ѝ да страда (виж [[Ахасфер]]).|2016|9|6}}
 
{{факт|През 711 г. арабите завоюват и Мароко, а повечето бербери приемат исляма, въпреки че, някои от берберските племена продължават да изповядват [[юдаизъм]] до 9 век, когато арабите са прогонени от [[Магреб]].|2016|9|6}}
 
== Източници ==